Свих рамене.
- Змиорката е змиорка, нали така? И тонът си е тон, не е ли вярно?
Али Дейвид погледна часовника си.
- Не искам да прозвучи грубо, но имам ангажимент в един часа, а вече е дванайсет и петнайсет. Искахте да говорим за Кен Чапман, нали? - каза тя.
- Така е.
Не бях равнодушен към обстоятелството, че сервитьорката продължаваше да чака търпеливо поръчката ми.
- За мен... - Отново прегледах набързо менюто.
- Няма да е зле да е днес по някое време - подхвърли Али.
- Мисля да опитам... паешките рулца - рекох.
- Боже милостиви - измърмори Али.
- Много, много люти - предупреди сервитьорката. - Не препоръчвам.
- Но нали ги има в менюто - възразих. - Значи хората могат да ги поръчват.
- Да, да - отвърна тя и посочи към едър мъж, който седеше сам на суши-бара. - Той вече поръча. Ще сервира на него съвсем скоро.
- Тогава съм сигурен, че няма нищо страшно - усмихнах ѝ се аз.
Тя кимна и хукна да подаде поръчката.
- Винаги ли сте толкова... - Али затърси дума, предаде се, после опита отново. - Възможно ли е да сте толкова задръстен?
Свих рамене и я погледнах, но тя отклони очи и се престори на заинтересувана от обзавеждането. Заговорих, за да запълня мълчанието:
- Срещахте ли се с Чапман, преди разводът му да е окончателен?
Тя пое дълбоко въздух и изрече бавно:
- Не. Кен беше официално разделен със съпругата си, когато се запознахме.
Пред нас бяха поставени фини чаши от бял порцелан и черни лакирани купички за супа. Взех моята чаша и я наклоних, за да видя не пише ли отдолу “Изработено в Китай“. Не пишеше.
- Колко време се срещахте? - попитах.
Али вдигна очи и се втренчи в мен.
- Бихте ли ми казали пак какво общо имат срещите ми с Кен с националната сигурност?
- Както обясних по телефона, просто изграждаме профил - поясних. - В момента господин Чапман е сгоден за жена, чийто бивш съпруг беше оперативен агент на ЦРУ.
Али разшири очи и сведе гласа си до театрален шепот.
- Това противозаконно ли е? - попита и извъртя очи със същата гримаса, която толкова често прави дъщеря ми Кимбърли. Само че при Али тя не бе израз на досада, а на присмех.
- Противозаконно? Не и само по себе си - отвърнах и думите ми прозвучаха превзети дори на самия мен.
- И все пак - каза тя - просто като се е срещал с мен и се е сгодил за друга жена, Кен някак е успял да стане заплаха за националната сигурност! Може би е редно да се обадя в службата на сенатор Бърд и да бия тревога.
Разговорът не течеше в предвижданата от мен посока. Тя се опитваше да ми се подиграе и успяваше. Също така беше по-умна от мен, а мразя, когато се случи така. Оставаше ми да направя само едно: да грабна инициативата. Изиграх си коза, милостиво дарен ми от Бог: втренчих се в деколтето ѝ.
- По времето, когато излизахте с Кен Чапман - обърнах се към циците ѝ, - той бил ли ви е някога?
- Не.
- Сигурна ли сте?
- Разбира се, че съм сигурна!
- Но сте запозната със случая му, нали?
Тя въздъхна.
- Тук горе съм, перверзнико.
Неохотно преместих фокус към лицето ѝ. Али каза:
- Кен сподели с мен обвиненията на Катлийн във физическо насилие скоро след като започнахме да се срещаме.
- И?
- И обясни какво се е случило.
Чаках я да продължи.
- Сигурно искате да чуете неговата версия - предположи.
- Тъкмо затова бих път чак до Чарлстън - отвърнах ѝ.
- А не за паешките рулца?
Усмихнах се и поклатих глава.
- Нито за ротондата на капитолия?
- Колкото и трудно да ви е да го приемете, не.
Сервитьорката ни се приближи, понесла тежък поднос, който остави на портативна стойка. Наля ароматизиран зелен чай в чашите ни и димяща супа мисо в купичките. Али взе бяла керамична лъжичка и разбърка супата си. Аз отпих от чая и мигом бях отвратен от натрапчивия му вкус. Огледах се за нещо, в което да изплюя противната течност, но накрая се предадох и я преглътнах. Направих физиономия, за да демонстрирам какви са чувствата ми към чая. Али отново извъртя очи, като потвърди нещо, което вече знаех за чара си: макар и силно заразен за жените, понякога изискваше инкубационен период.
Мобилният ми телефон зазвъня. Погледнах номера и го прибрах в джоба си, където той продължи да звъни.
- Вие сте дразнеща персона - обяви Али. - Казвал ли ви го е някой?
Напомних ѝ, че от нея се очаква да ми разправи версията си за сагата на Кен Чапман. Тя извъртя очи. Въздъхна. Намръщи се. Но накрая заговори.
- Кен бил женен около година - започна Али, - когато установил, че Катлийн е психически нестабилна. Имали спор, крещели си взаимно и той пренощувал в хотел. На следващия ден, когато се прибрал вкъщи да се извини, я заварил окървавена и насинена.