Сал скочи на крака, внезапно развълнуван.
- Я почакай! - каза. - Това съм го виждал вече. На кино, нали? “Уикендът на Бърни“. - Посочи Двойния X. - Ти си този! Ти си Бърни!
От поста си насреща Големия Лош наблюдаваше сцената развеселен.
В контраст с него Крис Ънгър беше вбесен.
- Какво значи това? - настоя за отговор той.
Ънгър се изправи, висок и с предизвикателната поза, подобаваща на статуса му на адвокат тежка категория. Косата му бе сребриста и намазана с гел, носеше я сресана назад. Облечен беше в тъмносин костюм “Армани“, бяла колосана риза и яркочервена копринена вратовръзка.
Онези, дето имат страх от адвокати, биха се разтресли като трепетлики при вида му, но присъстващите тук бяха от друга категория. Неспособен да постигне очакваната реакция, Ънгър отново седна зад бюрото си, което сигурно струваше повече от къщата, в която израснах. И не само бюрото му бе внушително, всичко в кабинета излъчваше власт - от тъмната черешова ламперия до трофейната стена, отрупана със снимки на Ънгър, на които той позираше с бивш и настоящ президент и с куп хора от холивудския елит. Очевидно беше човек, готов да си развърже кесията на благотворително събитие, само и само да поглези суетата си със снимка.
- Трябва да говоря с брат ти - казах. - Ще отнеме само минута.
Крис Ънгър отвори уста да протестира, но видя опитите на Двойния X да каже “стига“ и размисли.
Крис очевидно бе прекарвал доста време да се любува на бойните способности на Двойния X в клетката на полигона, защото беше нескрито шокиран да види бившия най-страховит мъж на планетата, доведен до сегашното му състояние.
Двойния X вероятно долови разочарованието по лицето на работодателя си, защото се опита да изрече “кофти кроше“. Прозвуча повече като “кофа круши“.
Крис Ънгър най-сетне си възвърна дар словото. Нареди:
- Гарет, не казвай нито дума. Ще се обадя на Джо Демео.
Той посегна към телефона.
- Огъстъс - изрекох.
Куин взе свободния стол и го използва като таран, за да строши прозореца. Остави стола, грабна Крис Ънгър като парцалена кукла и го отнесе до прозореца.
- Пусни го! - викна Гарет Ънгър и скочи на крака.
Крис махна на брат си и каза, като се опитваше да запази гласа си спокоен:
- Хайде всички да се успокоим. Вижте, господа, тези хватки сме ги виждали сто пъти по филмите. Може да ме заплашвате колкото си искате, но в крайна сметка сме наясно, че блъфирате. Нямате никакво намерение да ме хвърлите през прозореца, така че да седнем и ...
Куин метна Крис Ънгър през прозореца.
40.
Сал повдигна вежди и продума:
- Майко мила!
Попитах го, без да отлепям очи от Големия Лош.
- Ще си имаме ли проблем с теб по този повод?
- Стига бе, какво говориш? Кажи му да метне и Бърни!
Двойния X разшири очи. Спря да пъшка и остана да лежи съвършено неподвижно, като се опитваше да се направи възможно най-мъничък. Запитах се дали подобно поведение е било приемливо в клетката на полигона.
Гарет Ънгър, бившият адвокат на Грег и Мелани, остана където си беше, поразен и с пепеляво лице. Улови се за ръба на бюрото на Крис за опора и се втренчи в прозореца със зяпнала уста. Беше човек, чиято власт произтичаше от мисли и думи - сигурно това би обяснило защо устните му се движеха със сто и петдесет километра в час, докато мънкаше изречения, неразбираеми за никого от нас.
Гарет Ънгър бавно се отпусна на мястото си. Макар тялото му бързо да се съобрази с контурите на стола, не бях убеден, че умът му е надлежно фокусиран.
Куин се обърна с лице към него.
- К-к-какво искате за знаете? - попита Гарет.
- Я си помисли - казах му.
- Н-н-но... аз ннне мога.
Погледнах Куин.
- Огъстъс?
Куин извади от джоба си снимка и я хвърли в скута на Ънгър. Снимката беше с вчерашна дата, изписана в горния десен ъгъл заедно с часа, в който беше направена. Беше простичка снимка, изобразяваща типична семейна сцена: късен обяд в “Денис“, момченце седи на масата и играе на „Нинтендо Де Ес“, докато по-голямата му сестра до него е потънала в тийнейджърски мисли, а майка им говори на сервитьорката.
С други думи, съпругата и децата на Гарет Ънгър. То- ку-що бе загубил по-големия си брат, но снимката му помогна да разбере, че на второ място е брат, а на първо - съпруг и баща. Започна да се овладява. Няколко пъти пое дълбоко дъх и каза:
- Тази информация няма да напуска стаята, ясно?