Телефонът ми иззвъня.
- Открих архитекта - съобщи Куин. - В момента съм в къщата му.
- Чудесно. Доведи го в базовия лагер.
Куин замълча.
- Какво има? - попитах го.
- А съпругата?
- Нали щеше да отсъства от къщи цял следобед?
- Лош късмет. Забравила нещо и се върна да го вземе.
- Доведи и нея.
Отново мълчание.
- Господи - изпъшках. - Какво още?
- Чертежите не са у него.
- Защо?
- Било част от сделката. Джо го накарал да му предаде всички копия.
Въздъхнах.
- Доведи все пак него и жена му. Ще ги пообработим с Ей Ди Ес лъча, докато той си припомни каквото искам да знам.
- Хамърът при теб ли е вече? - попита Куин.
- Ще бъде, докато дойдете там.
44.
Дарвин крещя, вилня и вдигна олелия до бога, като чу какво съм намислил, но ми се стори, че тайничко е доволен, задето планирах да отстраня Джо Демео. Реших да проверя теорията си.
- Да го убия мога и сам - подхвърлих, - но жив не мога да го заловя без твоя помощ.
- Че мен какво ме засяга умрял ли е, или не?
- Ако го пленя жив, можеш да го предадеш на ФБР за взрива в хотела заедно с доказателствата, които ще открием в дома му.
- Доказателства няма да има. А и когато му дойде времето, ще пипна другия, онзи, дето ръководи курвите.
- Грасо? Той е от охранителите на Джо. Живее в едно от бунгалата. И пак ти казвам, без помощта ти няма да се измъкне жив от това.
- Ами курвата?
- Пейдж. Името ѝ е Пейдж - наблегнах.
- Все тая.
- Пейдж вероятно вече не е жива.
- Може и да е - каза той.
- Надявам се. Но и така да е, нейните показания няма да имат достатъчно тежест той да получи присъда за взрива.
Дарвин се замисли.
- Какво искаш от мен? Гледай да не е много.
Знаех, че каквото и да му кажа, ще предизвикам крясъците му, но всъщност ми трябваше само импулсно лазерно оръжие, монтирано на хамър.
- Ти си луд, бе! - вресна той.
- Може да пратиш едно до базата „Едуардс“ с товарен самолет - предложих. - Тъкмо ми е наблизо.
- Знам къде е шибаната база „Едуардс“ - продължи да фучи той. - Не летя ли съвсем скоро дотам с три бройки Ей Ди Ес?
- Да, но сега ми трябва импулсен лазер.
- Нека отгатна, искаш го за утре.
- Всъщност за днес, не по-късно от шест следобед.
- Ти напълно си откачил.
- Хайде, стига, Дарвин, нищо не можеш да направиш.
- Освен да те държа на каишка.
- Виж, знам, че няма да е лесно и никой в държавата не би могъл да го направи... но ти си Дарвин!
- Майната ти! - изръмжа той. - Не може да бъде направено. Точка.
- В шест следобед ще съм там - настоях. - Впечатли ме.
- Върви по дяволите - тросна се Дарвин.
45.
Хуго и армията му от малки хора бяха устроили базовия си лагер на десет километра източно от магистрала 33, близо до антична наблюдателница за горски рейнджъри. Спрях хамъра на около трийсет метра от зоната им и зачаках Куин.
- Кво е това чудо? - рече Куин, като спря до хамъра.
- Хора от цирка - отвърнах. - Това е един от цирковите им фургони.
За да съм съвсем честен, беше яркочервена каравана “Уинебаго“, покрита открай докрай с циркови рисунки.
- Реших, че се шегуваш, като спомена за циркова трупа.
- Не.
Той ме погледна.
- Ще влизаме ли или какво?
- Хуго е човек военен - отвърнах. - Вероятно ще иска той да ни покани в лагера.
- Виктор, Хуго и цирковата трупа - подхвърли Куин.
- И ние с теб - добавих.
Някои от малките хора започнаха да се скупчват в далечината и да зяпат странното ни возило. Носеха весели пъстри ризки и торбести панталони. Сочеха ни и бъбреха оживено, към тях се присъединяваха и други.
- Какво си казват според теб? - попита Куин.
- Следваме утъпкания път - казах.
Куин се втренчи в мен с почуда.
- Ти сериозно ли ми казваш, че ще нападнем Джо Демео с неговите двайсет стрелци и осем кучета с тая банда клоуни? - поинтересува се той.
Спогледахме се. Те буквално бяха клоуни. Избухнахме в смях. Не знам защо, може би от стреса или просто се радвахме отново да работим заедно по мащабна задача.
- Сега чак разбрах - рече Куин. - Малките хора закичват по едно голямо цвете на ризките си. Когато бандитите се наведат да подушат цветето, то се оказва водно пистолетче!