48.
Имаше само един вход към къщата на Джо и трябваше да се мине през металната ограда, за да се стигне до него. С Чарли Уайтсайд бяхме премерили много грижливо разстоянието до първата ограда, така че спрях, когато я наближих на километър и двеста метра. Ако продължах още малко, вероятно бих издал позицията си.
Куин беше взел уоки-токитата на двамата гардове и дотук шансът бе на наша страна. Никой не се беше обаждал да иска последни сведения. Предполагах, че предстои всеки момент, защото повечето охранителни фирми правят проверка на екипите на петнайсет минути, които ние вече бяхме използвали, дори прехвърлили.
Излязохме от хамъра и се ослушахме за кучешки лай. Като не чухме такъв, Куин взе пушката си и се отправи на изток. Хуго грабна моята и тръгна на запад.
Аз се покатерих върху хамъра и дадох на моите стрелци време да се приближат възможно най-много, преди кучетата да ги подушат. Бях се надявал да изминат поне половината разстояние, но кучетата бяха много нащрек и лаят започна почти веднага. Аз стрелях с импулсния лазер и сигнализирах на цирковата каравана да потегли.
Внезапно уоки-токитата запращяха и оживяха от звуците на тревожни гласове. Бяхме ги сварили неподготвени, тъй че дотук резултатът беше един на нула за нас, но имахме още дълъг път да извървим до победата.
Цирковата каравана кривна от пътя, за да ми даде пространство за изстрел. Отправих го и чух крясъци и стонове. Поставих мобилния си телефон на високоговорител и увеличих звука. После скочих обратно в хамъра, пуснах фаровете и включих двигателя. Клоуните продължаваха да карат без фарове към позицията си вляво от дупката, която току-що бях отворил.
Подкарах хамъра с около шейсет и пет километра в час по пътя и спрях на четиристотин метра от входа. Отново се покатерих на покрива му и дадох на клоуните време да си спретнат оборудването.
Куин ми съобщи, че е на позиция. Предполагахме, че на Хуго ще му е нужно повече време. Краката му бяха много по-къси и пушката беше твърде тежка за него. Но пък беше наперен като петле и знаех, че ще се справи добре.
Чух изстрели, което означаваше, че охранителният екип на Демео се е ориентирал достатъчно, за да ме превърне в своя мишена. На кучетата, като по-дребни, щеше да им трябва повече време да се вдигнат на крака. Изстрелите продължиха. Импулсният лазер беше ограден с щит от брониран стъклопласт, затова не се притеснявах особено, че мога да бъда улучен. Куин трябва да беше отправил два безшумни изстрела, защото гласът му се разнесе от високоговорителя на телефона ми:
- Свалих още двама от гардовете.
Клоуните се бавеха повече, отколкото бях очаквал. Питах се дали някой не е бил улучен. Насочих оръжието вдясно от караваната им и изстрелях още един залп. Викнах на циркаджиите да побързат, макар че би им било невъзможно да ме чуят.
Клоуните бяха донесли няколко малки батута и гигантска мрежа, използвана да хваща падащите от трапеца акробати. Хуго се обади да докладва точно когато клоуните домъкнаха мрежата си през пътя и покриха дупката, която бях направил с първия изстрел. Вързаха краищата ѝ за стълбовете и дръпнаха центъра на мрежата така, че се образува голям парашут. После хукнаха към караваната и грабнаха батутите и ножовете, защото тези точно джуджета бяха ножохвъргачи.
Качих се отново в хамъра и изминах още сто метра. После пак стъпих на покрива и изчаках останалите гар- дове да заемат позиции и кучетата да се хвърлят в атака.
Нищо не се случи.
- Свалих един - съобщи Хуго.
- И аз още двама - обади се Куин.
Кучетата се хвърлиха през оградата и се заплетоха в цирковата мрежа. Изстрелях залп покрай тях, който загря въздуха и ги натръшка отново. Не вярвах кучетата да бъдат много борбени вече, но не можех да рискувам да сгреша и те да убият някои от клоуните. Можех и да ги изпозастрелям, но защо да убивам кучета, ако не се налагаше? С гардовете беше друго. Те бяха тук по свой избор и си заслужаваха съдбата.
Клоуните откачиха мрежата от оградата, завързаха я и затътриха кучетата зад караваната, извън огневата линия.
- Един гард липсва - казах в телефона си. - Някой да знае къде е?
Не знаеха.
Качих се в хамъра и използвах уоки-токито.
- Джо, идвам да очистя теб и хората ти. Седем гардове са мъртви. Остана един жив. Обръщам се към него: излез с вдигнати ръце и няма да пострадаш. Това не е твоя борба, нито ти е по силите да я водиш. Имаш трийсет секунди да ни се покажеш. Щом изтекат, ще те убием.