Клоуните отвориха главната порта, внесоха вътре батутите си и се наредиха от двете страни на металната ограда до Куин и Хуго.
Последният гард излезе с вдигнати ръце. Хуго омота китките му с лепенка, а после прикрепи с нея ръцете му към стълб в оградата.
След това Хуго и двама от клоуните отидоха до караваната и донесоха Ей Ди Ес оръжията в завзетата от нас територия. Спряха, докато ние се прегрупирахме. Следващата ни бариера беше бетонната стена. Проблемът за Джо и хората му беше, че практически ги бяхме направили затворници зад стената. Нашият проблем беше, че входната порта даваше на Джо и хората му възможности да ни гръмнат. Най-голямата ми тревога, преди да получим снимките от безпилотния самолет, беше дали на Джо не му бе хрумнало да постави стълби от вътрешната страна на стените. Ако го беше направил, хората му можеха да заемат позиции върху стената и да ни застрелят, докато се приближаваме, но снимките потвърдиха, че стълби няма.
Подкарах хамъра много бавно през главния вход и прицелих импулсния лъч към портата. Куин и Хуго бяха на по десет метра разстояние от двете ми страни, насочили пушките си към същата мишена. Изстреляха по няколко куршума, за да откажат хората на Джо да се възползват от моментната уязвимост на клоуните. Ако се опитаха да подкарат автомобили през портата, щях да ги обстрелям с импулсното лазерно оръжие. Иначе възнамерявах да ги оставя обградени в капан вътре. Не се тревожех, че ще използват мобилните си телефони, защото на кого щяха да се обадят? Не можеха да повикат подкрепление. Джо вече имаше всички стрелци, на които се доверяваше. Нито щяха да позвънят на полицията. Ако те дойдеха, щяха да претърсят къщата му, а кой знае какво биха намерили там.
Но заради нищожния шанс, че можеше да го направят, Дарвин и Лу бяха уведомили местните диспечери и операторите на 911, че от Вътрешна сигурност са на мястото и всички обаждания за помощ на адреса на Джо трябва да се отклоняват към Лу Кели.
Накарах Хуго да се завърти и да наблюдава зад нас за всеки случай.
Клоуните внесоха три батута и три оръжия Ей Ди Ес помежду хамъра и входната порта. Върху всеки от бату- тите имаше ножове за мятане и електрически бормашини с удължени дрелки за бетон, дебели по два сантиметра и половина в диаметър.
Ето с какво разполагахме: по трима клоуни на всяка от трите позиции вдясно на входа към резиденцията. Всяка от позициите разполагаше с бормашина и батут, набор от ножове и оръжие Ей Ди Ес. Куин пазеше фронта, а Хуго - тила. Аз държах импулсното лазерно оръжие насочено към главния вход.
Клоуните започнаха да пробиват дупки в стената.
Мобилният ми телефон иззвъня.
- Какво правиш, майната ти?
- Крайният срок за парите ми дойде и отмина - отвърнах.
- И всичко това за едно хлапенце, което оживя?
- Заради нея и заради хотела.
- Не е зле да премислиш. Държа жена ти и детето ти.
- Не е вярно.
- Обградил съм къщата им. Една дума от мен, и са мъртви.
- Какъв е адресът?
Той ми го каза.
- Това не е адресът на семейството ми - отвърнах.
- В дома на приятели са. Заредил съм го за експлозия.
49.
- Сигурно не ми вярваш - каза Джо Демео, - затова затвори и ще те включа в конферентен разговор с човека, който ще убие Джанет и Кимбърли тази вечер.
Слушах пронизителния шум от бургиите, докато чаках да се осъществи връзката. Не вярвах Джанет и Кимбърли да са в беда, защото Кали беше с тях, а тя не ми беше звъняла. Хората на Сал пазеха къщата на Джанет, където бандитите на Джо биха отишли най-напред.
От друга страна, винаги ти се стъжва, когато някой отправя закани за живота на детето ти.
Джо се върна на линия.
- Там ли си, Сал?
- Тук съм - отвърна Сал Бонадело.
Отдъхнах си с облекчение. Тогава Сал каза:
- Всичко свърши, Крийд. Загащил съм вътре русичката заедно със свадливата ти бивша съпруга, разглезеното ти хлапе и собствениците на къщата. Външните стени са полети с бензин, коктейлите „Молотов“ са готови за хвърляне.
Не казах нищо. Сал продължи:
- Ти си мислеше, че сме се разбрали да наглеждам къщата на Джанет, но русичката последва дъщеря ти до дома на приятели. После се появи жена ти и сега всички са вътре, а блондинката е толкова заета да ги успокоява, че дори не подозира за нас. И тъй, настана време за разплата, приятелю. Задето живя на мансардата ми, скочи през тавана ми и стреля в спалнята ми, та наплаши жена ми до смърт, гаден несретнико.
- Спасих ти живота.
- Дето поначало ти го постави в опасност.