Останах безмълвен. Заговори Джо Демео.
- Крийд, твърде голяма симпатия разви към момиченцето в Центъра по изгаряния. Затова реших да изгоря и твоята дъщеря. Ако се опита да избяга през вратата или да скочи от прозорец, ще я застреляме.
- Освен ако...? - попитах.
- Освен ако не оставите оръжията и не дойдете на предния вход. Всичките.
Двама от клоуните вече бяха пробили стената. Третата бургия пищеше оглушително, сякаш се бе натъкнала на стоманена пръчка от арматурата. Клоунът отмести бургията на няколко сантиметра вляво и започна наново.
- Боя се, че не може да стане, Джо.
- Ще оставиш жена си и детето си да умрат?
- Бивша жена.
- И все пак - настоя той. - А детето ти?
Въздъхнах.
- Ти и бездруго ще ги убиеш, Джо. И мен също, ако ти се удаде шанс.
- Говорим за дъщеричката ти, за бога!
- Което още повече ме стимулира да ти сваря туловището с оръжието, което ще вкарам в дома ти.
- Кажи сбогом на семейството си, Крийд.
- Кажи им го ти от мое име - рекох. - Аз имам работа да върша.
Първите двама клоуни пъхнаха цевите на Ей Ди Ес оръжията си в дупките, които бяха пробили. Третият клоун почти бе приключил с втория си опит. Всички чакахме само него.
Хуго ме доближи, без да откъсва очи от пространството зад нас.
- Чух негодника по високоговорителя - каза той, - чух и какво му отговори.
- И?
- Добре ли си?
- Това е въпросът, който цял живот ми задават.
Последната дупка беше завършена и последното Ей Ди
Ес оръжие поставено в нея. На всяка от позициите клоун постави зарядите и щракна превключвателя. В същото време по един клоун подскочи няколко пъти на всеки от трите батута, докато се издигнаха на височина да виждат над стената. Когато се усетиха достатъчно сигурни, скочиха под ъгъл и се приземиха върху стената. Останалите клоуни от третата група хвърлиха шестте ножа, по два наведнъж. Клоуните върху стената ги уловиха и затъкна- ха в калъфите на коланите си, след това поеха по стената до мястото, където покривът на втория етаж се надвесваше над нея. Прехвърлиха се на покрива и заеха позиции зад всяка от трите кулички в задния му край.
Тогава аз слязох от хамъра, взех пистолет със сълзотворен газ от задната седалка и го подхвърлих на Куин. Докато покривах входа с импулсното лазерно оръжие, Куин се добра до вратата. Веднъж стигнал там, започна да изстрелва сълзотворен газ във всеки от прозорците на къщата.
Бях изненадан от отсъствието на стрелци в двора. След като боят бе започнал, те, изглежда, се бяха изпокрили до един в къщата. Такова въздействие има върху хората импулсното лазерно оръжие. И все пак защо не се бяха разположили до прозорците на горния етаж? Може би всички се бяха скрили в паник-стаята на Джо. Надявах се да е така. Много щяха да ме улеснят.
Чух писък.
- Очистих един - съобщи един от елфите на покрива. - Опитваше се да изпълзи от заден прозорец на покрива.
Чух няколко изстрела откъм предната част на къщата. Куин се наведе зад стената тъкмо навреме. После долетяха крясъци, каквито само хора, изложени на лъча Ей Ди Ес биха могли да издават - четирима души, по-точно.
- Очистих един - обяви друг елф от покрива. - Същата идея, друг прозорец.
Чухме включване на двигател в гаража.
- Останете на постовете си - викнах в телефона си.
Куин се завтече към поста си, където бе оставил пушката. Взе я и се прицели към главната порта.
Когато тя започна да се отваря, стрелях с импулсното лазерно оръжие. Колата на Джо се появи, полетяла към входа под ъгъл, и аз му пратих изстрел с пълна мощ, който разтопи гумите и накара колата да се преобърне и да се блъсне в ъгъла на портата. Отвътре изскочиха няколко души и хукнаха, сред тях беше и Джо Демео.
Бяха направили около две крачки, преди Ей Ди Ес лъчът да ги намери.
- Спрете лъчите! - изкрещях. Вкарах хамъра през портата, като пътем изблъсках мерцедеса на Джо, за да отворя пространство за Куин и тримата клоуни, застанали в готовност с останалите ножове. На земята лежаха четирима. Изкормихме двамината, които бяха вървели подир мен и Джо в гробището предишната събота, а на Джо и Грасо извихме ръцете зад гърба и вързахме китките им.
Джо се изплю към мен, но не ме уцели.
- Да си бях седял в паник-стаята - процеди.
- Все същата работа - казах му. - Щях да сваля тази машинка от колата и да я насоча към стената. Видя какво направи с колата ти. Представи си ефекта върху паник-стаята ти.
- Стига да знаеше къде да я насочиш - присмя ми се той.
- Ей тук вече ме спипа натясно, Джо.
- Впрочем - подхвърли той - семейството ти вече е на онзи свят.