В продължение на много седмици след залавянето на Шакълуелския изкормвач Страйк се боеше, че най-големият му триумф като детектив може да е нанесъл фатален удар на кариерата му. Вниманието, което агенцията бе привличала в медиите дотук, приличаше на двете потапяния на давещ се преди окончателното потъване в дълбините. Бизнесът, за който той бе правил такива жертви и бе работил тъй упорито, разчиташе основно на способността му да се движи неразпознаван по улиците на Лондон, но със залавянето на Шакълуелския изкормвач образът му се беше настанил в представата на широката общественост като сензация и куриоз, още по-притегателни поради отказа му да удовлетвори любопитството.
След като изцедиха до последната капка интереса към находчивото залавяне от страна на Страйк на Шакълуелския изкормвач, вестниците ексхумираха семейната история на Страйк. Наричаха я „колоритна“, макар за него тя да бе плътна буца, която бе разнасял у себе си през целия си живот и в която предпочиташе да не рови: бащата рок звезда, покойната майка, следвала музикални групи, неговата армейска кариера, приключила със загубата на половината от десния му крак. Ухилени журналисти, размахващи чекови книжки, бяха обсадили единствената сред братята и сестрите му, с която бе споделял общо детство, неговата сестра наполовина Луси. Познати от армията бяха подхвърляли неофициални коментари, които, лишени от грубия им хумор, придобиваха дух на завист и неодобрение. Бащата, когото Страйк бе срещал само два пъти и чиято фамилия не използваше, пусна изявление чрез пресагента си, в което се намекваше за несъществуващо сърдечно общуване, провеждано далеч от любопитни очи. Вторичните трусове след залавянето на Изкормвача смущаваха живота на Страйк в продължение на година и той не бе сигурен, че са се изчерпали.
Разбира се, имаше си и плюсове в това да се превърнеш в най-прочутия частен детектив в Лондон. При Страйк се тълпяха нови клиенти след шумотевицата около процеса, така че за него и Робин стана физически невъзможно да поемат цялата работа сами. Предвид че за Страйк бе препоръчително известно време да не се мярка много на показ, той остана прикован към офиса в продължение на няколко месеца, а наети на граждански договор временни служители – основно бивши полицаи и военни, мнозина от сектора на частните охранителни фирми – се заеха с основната част от работата, като Страйк пое нощното следене и воденето на документация. След година изпълняване на толкова поръчки, колкото разширилата се агенция можеше да поеме, Страйк успя да даде на Робин закъснялото повишение на заплатата, да уреди висящите си дългове и да си купи тринайсетгодишно беемве серия 3.
Луси и приятелите му приеха наличието на кола и допълнителни служители като белег, че Страйк най-сетне е постигнал финансов просперитет. Всъщност, след като платеше нечуваните цени за гараж в центъра на Лондон и заплатите, оставаше му много малко да харчи за себе си и той продължи да живее в двете стаички над офиса си и да си готви на единичен котлон.
Административните сложности, свързани с гражданските договори, и незадоволителното качество на мъжете и жените, налични за наемане от агенцията, бяха постоянно главоболие. Страйк бе открил само един човек, когото задържа на полупостоянна работа: Анди Хъчинс, слаб и жизнерадостен бивш полицай, десет години по-възрастен от новия си шеф, дошъл с горещи препоръки от приятеля на Страйк в Централното управление на полицията детектив инспектор Ерик Уордъл. Хъчинс се бе пенсионирал преждевременно, след като левият му крак едва не се беше парализирал, а последвалата диагноза беше множествена склероза. Когато подаде молба за работа на граждански договор, Хъчинс предупреди Страйк, че може невинаги да е във форма. Била непредсказуема болест, както обясни, но пък не беше имал никакви прояви от три години. Спазваше специална диета с ограничени мазнини, която на Страйк му звучеше като тежко наказание: без червени меса, без сирене, без шоколад, нищо пържено. Анди бе методичен и търпелив и можеше да му се има доверие, че ще си върши работата, без да е нужен постоянен надзор, а това не можеше да се каже за никого от другите му наети служители с изключение на Робин. Още му се виждаше невероятно, че тя бе влязла в живота му като временна секретарка, а се бе превърнала в негов партньор и колега на изключително ниво.
Два дни след сватбата на Робин и Матю, когато репортерите го прогониха от апартамента му и все още бе невъзможно да включи телевизора, без да чуе името си, Страйк подири убежище – въпреки поканите от приятели и от сестра си – в хотел от веригата „Травълодж“ близо до метростанцията „Монюмънт“. Там получи самотата и уединението, за които копнееше; там му бе възможно да спи часове наред, без да бъде безпокоен; там също така изпи девет кенчета светла бира и изпита засилващо се желание да разговаря с Робин с всяка празна кутийка, която мяташе с намаляваща точност през стаята в кошчето за боклук.