– Ти нищо не казваш случайно, Раф. Хайде, изплюй камъчето.
Той се засмя.
– Опитвам се да престана да вгорчавам живота на хора, които не го заслужават. Част от мащабния ми проект за изкупление.
– Кой не го заслужава?
– Франческа, момиченцето, което аз... сещаш се... в галерията. Тя е тази, която ме светна. Научила го от по-голямата си сестра Верити.
– Верити – повтори Робин.
С недоспалия си мозък се помъчи да си припомни къде бе чувала това име. То много напомняше „Вениша“, разбира се... и тогава се сети.
– Чакай – намръщи се срещу него в опит да се концентрира. – Имало е една Верити в отбора по фехтовка с Фреди и Рианон Уин.
– Уцели от пръв път – кимна Рафаел.
– Вие всички се познавате помежду си – подхвърли уморено Робин, без да знае, че изрича гласно мисъл, споходила Страйк.
– Е, това й е плюсът на системата на частните училища – отбеляза Рафаел. – В Лондон, ако си с пари, постоянно срещаш едни и същи триста души където и да идеш... Да, когато се появих за пръв път в галерията „Дръмънд“, Франческа нямаше търпение да ми съобщи, че по-голямата й сестра Верити навремето била гадже на Фреди. Сигурно си мислеше, че това по някакъв начин ни прави предопределени един за друг. Когато разбра, че смятам Фреди за гадняр, смени плочата и ми разправи грозна история. На празненството за осемнайсетгодишния му рожден ден Фреди заедно с Верити и няколко други решили да наложат наказание на Рианон, задето се осмелила да измести Верити от младежкия национален отбор по фехтовка. В техните очи тя била... знам ли... твърде простовата, момиче от Уелс. Така че й сипали нещо в питието. Ей така, да стане весело. Обичайната закачка, типична за пансиона. Само че тя не реагирала добре на чиста водка или може би от тяхна гледна точка реагирала твърде добре. Така или иначе успели да й направят интересни снимки, които предавали помежду си. Било е в зората на интернет. Днес вероятно биха ги видели половин милион души в първите двайсет и четири часа, но на Рианон се наложило да изтърпи подигравките само на целия отбор по фехтовка и на приятелския кръг на Фреди. А месец по-късно – заключи Рафаел – Рианон се самоубила.
– Боже мой – отрони Робин.
– Да – кимна Рафаел. – След като малката Франи ми разказа историята, попитах Изи за това. Тя силно се разстрои и ми поръча никога да не я повтарям, но не я отрече. Засипа ме с аргументи от рода „никой не се самоубива заради глупава шега на парти“ и ме предупреди да не изричам и дума срещу Фреди, защото това щяло да разбие сърцето на татко... Е, мъртвите нямат сърца, които да бъдат разбити, нали? И аз лично съм на мнение, че някой трябва да се изпикае върху вечния огън на Фреди. Ако не се бе родил Чизъл, мръсникът щеше да попадне в поправителен дом. Но сигурно ще кажеш, че не ми се полага тъкмо на мен да съдя някого.
– Не – кротко продума Робин, – нямаше да кажа това.
Яростното изражение изчезна от лицето му. Той си погледна часовника.
– Ще тръгвам. Трябва да бъда на едно място в девет.
Робин даде знак да им донесат сметката. Когато отново се обърна към Рафаел, видя го по навик да измерва с очи двете други присъстващи жени в ресторанта, а в огледалото зърна как блондинката на бара се мъчи да улови погледа му.
– Можеш да тръгваш – каза му, като подаде кредитната си карта на келнерката. – Не искам да закъсняваш заради мен.
– Не, ще те изпратя навън.
Докато тя прибираше кредитната карта в чантата си, той взе сакото й и й го задържа.
– Благодаря.
– Моля.
Когато се озоваха на тротоара, той спря такси.
– Ти се качи – предложи, – имам желание да повървя пеша и да си прочистя главата. Усещам се като след психотерапевтичен сеанс.
– Не, няма нужда – отвърна Робин. Не искаше да натоварва Страйк със сметка за такси чак до Уембли. – Ще взема метрото. Приятна вечер.
– И на теб, Вениша – отвърна той.
Рафаел се качи в таксито и то отпътува, а Робин се загърна по-плътно в сакото си и пое в противоположната посока. Беше хаотично интервю, но тя успя да измъкне от Рафаел повече, отколкото се бе надявала. Отново извади телефона си и позвъни на Страйк.
59
„Двамата с теб си подхождаме...“
Когато видя, че Робин го търси, Страйк, който беше отишъл с бележника си в „Тотнъм“ за питие, го тикна в джоба си, изгълта наведнъж останалата бира в халбата си и излезе да приеме обаждането на улицата.
Хаосът, причинен от строителните работи – които бяха превърнали горната част от Тотнъм Корт Роуд в засипан с отломки канал на мястото на някогашната улица с преносими парапети, пластмасови ограждения и пътеки от дъски, позволяващи на хиляди хора да прекосят натовареното кръстовище, – вече му бе дотолкова познат, че почти не го забелязваше. Не беше излязъл отвън за гледката, а за да запали цигара, и изпуши две, докато Робин му предаде всичко, казано й от Рафаел.