Щом разговорът приключи, Страйк върна телефона в джоба си и разсеяно запали трета цигара от фаса на втората, като продължи да стои там дълбоко замислен за всичко, чуто от нея, и принуждаваше минувачите да го заобикалят.
Две неща, казани от Робин, впечатлиха детектива като интересни. След като довърши третата цигара и я метна към откритата бездна на пътя, Страйк се върна в пъба и си поръча още една халба бира. Група студенти бяха заели масата му, така че той се отправи отзад, където под стъклен купол от рисувано стъкло с приглушени от мрака навън цветове бяха разположени високи бар столове. Тук Страйк отново извади бележника си и прегледа списъка с имена, който бе съставил в ранните часове на неделята, когато търсеше нещо да го разсее от натрапчивите мисли за Шарлот. Взря се пак в него като човек, който знае, че нещо е скрито там, и прехвърли няколко страници, за да прочете записките, направени по време на интервюто с Дела.
Едър, приведен и неподвижен с изключение на очите, бягащи по редовете, надраскани в дома на сляпата жена, Страйк, без да усети, отклони група младежи с раници на гърба, които бяха възнамерявали да го попитат могат ли да споделят масата му и да отморят покритите си с мехури крака. Като се побояха да нарушат почти осезаемата му концентрация, те се оттеглиха, преди той изобщо да ги е забелязал.
Страйк се върна на списъка с имената. Съпрузи, любовници, бизнес партньори, сестри и братя.
Двойки.
Заразгръща назад към бележките от интервюто си с Оливър, който ги бе запознал с находките на експертизата. Това бе двояко убийство: таблетки амитриптилин и хелий, всяко потенциално с фатален изход само по себе си, а бяха използвани заедно.
Двойки.
Две жертви, убити през разстояние от двайсет години: удушено дете и задушен министър, като първото бе заровено в имота на втория.
Двойки.
Страйк замислено обърна на чиста страница и вписа нова бележка за себе си.
Франческа – потвърди историята.
60
„Наистина трябва да ми дадеш някакво обяснение защо вземаш този въпрос... тази възможност... толкова присърце.“
На следващата сутрин във всички вестници излезе внимателно формулирано официално изявление за Джаспър Чизъл. Заедно с останалата британска общественост Страйк узна по време на закуската си заключението, до което бяха стигнали властите: че не са намесени чужда сила или терористична организация в преждевременната смърт на министъра на културата, но че други изводи още не могат да бъдат посочени.
Новината, че няма новина, бе посрещната онлайн с твърде бегъл интерес. Местните пощенски кутии на победителите в олимпиадата все така бяха боядисани в златно и хората продължаваха да се къпят в задоволство от триумфалното представяне на страната, а сега бяха насочили неизразходвания си ентусиазъм за спортни прояви към предстоящите параолимпийски игри. Смъртта на Чизъл бе пратена в дъното на общественото съзнание като смътно необяснимо самоубийство на богат тори.
Нетърпелив да узнае дали това официално изявление означаваше скорошно приключване на полицейското разследване, Страйк се обади на Уордъл да научи какво знае той.
Уви, полицаят не бе по-осведомен от самия Страйк. Уордъл добави не без известно раздразнение, че не е имал и един почивен ден от три седмици насам и че опазването на реда в столицата под товара на милиони допълнителни гости било сложна и тежка задача, непосилна за представите на Страйк, че нямал никакво време да събира информация за него по несвързани с преките му задължения въпроси.
– Имаш право – отвърна невъзмутимо Страйк. – Само питах. Поздрави Ейприл от мен.
– А, да – рече Уордъл, преди Страйк да е успял да затвори. – Тя искаше да те питам какви игрички въртиш на Лорелай.
– По-добре да те пускам, Уордъл, страната се нуждае от теб – отвърна Страйк и затвори след неволния смях на полицая.
При отсъствието на сведения от контактите му в полицията и без официален статут, който да му подсигури желаните от него интервюта, Страйк беше във временна безизходица на един възлов етап от случая и изпитваше онова специфично неудовлетворение, което не ставаше по-приятно от това, че му бе така познато.