Погледът й се насочи към пакета „Бенсън & Хеджис“ на Страйк до халбата му.
– Може ли една цигара? – попита тя, събрала кураж.
– Заповядай – побутна пакета към нея Страйк и извади запалка.
Теган запали, дръпна дълбоко от цигарата и каза:
– Не вярвам да е имало някой в градината. Било е само във фантазията на госпожа Чизъл. Тя е... – Тегън затърси подходящата дума. – Ако беше кобила, бихте я нарекли плашлива. Аз никога нищо не чух, когато преспивах там.
– Преспала си в къщата в нощта, преди Джаспър Чизъл да бъде открит мъртъв в Лондон, нали?
– Да.
– Спомняш ли си по кое време се върна госпожа Чизъл?
– Към единайсет. Много се стреснах – сподели Теган. Сега, когато нервността й бе отминала, тя проявяваше тенденция към словоохотливост. – Беше казала, че ще остане в Лондон. Развика се, като влезе, защото пушех пред телевизора, а тя мрази да се пуши, че и бях изпила две чаши вино от бутилката в хладилника. Имайте предвид, беше ми предложила да си взема каквото поискам, преди да тръгне, но тя си е такава, вечно променя правилата. В една минута нещо е приемливо, а в следващата вече не. Покрай нея на пръсти трябва да ходиш. Но тя вече си беше ядосана, когато дойде. Личеше си от това как набиваше крак в коридора. Цигарата и виното само й дадоха повод да ми се нахвърли. Ей такава е тя.
– Но ти все пак си останала там през нощта?
– Да, тя каза, че съм пила много, за да карам, което беше глупост, не бях пияна. А после ми поръча да ида да нагледам конете, защото имала да проведе телефонен разговор.
– Чу ли я да говори по телефона?
Теган се намести на твърде високия за нея стол, така че обхвана с длан лакътя на ръката, с която държеше цигарата, а очите й леко се присвиха срещу дима, беше поза, която тя явно намираше за уместна, когато си имаше работа с хитър частен детектив.
– Не знам дали е редно да кажа.
– А може ли аз да назова име и ти да ми кимнеш, ако съм познал?
– Ами добре – съгласи се Теган, у която недоверчивостта отстъпи пред любопитството на човек, на когото са обещали да покажат фокус.
– Хенри Дръмънд – каза Страйк. – Оставила му е съобщение, че иска оценка на огърлица.
Впечатлена против волята си, Теган кимна.
– Да – потвърди тя. – Точно така.
– И ти отиде да провериш конете?
– Да, а като се върнах, госпожа Чизъл каза, че все пак трябвало да остана, защото бездруго съм й трябвала рано на другата сутрин.
– А тя къде спа? – осведоми се Робин.
– Ами на горния етаж в своята стая, то се знае – с учуден смях отвърна Теган.
– И си сигурна, че е била там през цялата нощ? – попита Робин.
– Да – отново с лек смях потвърди Теган. – Стаята й е до моята. Само те двете имат прозорци, които гледат към конюшните. Чувах я как се приготвя за лягане.
– И си сигурна, че не е напускала къщата през нощта? Според теб не е заминала нанякъде с колата? – настоя Страйк.
– Не, колата щях да я чуя. Около тази къща навсякъде има дупки, не може да си тръгнеш тихо. А и на другата сутрин я срещнах на площадката. Отиваше по нощница към банята.
– В колко часа беше това?
– Към седем и половина. После закусихме заедно в кухнята.
– Тя още ли ти беше сърдита?
– Малко кисела беше – призна Теган.
– А не я ли чу да приема друго обаждане по телефона някъде около времето за закуска?
Теган отвърна с откровено възхищение:
– Говорите за онова от господин Чизъл? Да. Отиде да говори от кухнята. Чух я само да казва: „Не, този път наистина ще го направя, Джаспър“. Май се разправяха. И на полицията го казах. Според мен се бяха скарали в Лондон и тя затова се прибра по-рано у дома, вместо да остане там. После излязох да изрина конюшните, а тя също излезе, за да обучава Бранди, това е една от кобилите й. След това – добави Теган с леко колебание – дойде той. Имам предвид Рафаел, синът.
– И какво е случи?
Теган се поколеба.
– Имали са скандал, нали? – подсказа Страйк.
– Да – усмихна се Теган искрено смаяна. – Вие знаете всичко!
– Знаеш ли за какво беше?
– За същото, за което звъня на онзи другия предишната вечер.
– За огърлицата? Госпожа Чизъл е искала да я продаде ли?
– Да.
– Къде беше ти по време на караницата им?
– Още ринех на конете. Той слезе от колата и отиде при нея в откритата школа...
Като забеляза недоумението на Страйк, Робин промърмори:
– Заграждение, където се обучават коне.
– Аха – рече той.
– Да – кимна Теган, – там тя обучаваше Бранди. Първо си говореха и не ги чувах какво казват, но после го удариха на крясъци, а тя слезе от седлото и ми викна да ида да разседлая Бранди... Да й сваля оглавника и седлото – услужливо добави тя към Страйк, в случай че не е схванал. – Тогава влязоха в къщата, но докато се отдалечаваха, още ги чувах да си крещят. Тя никога не е харесвала Рафаел – коментира Теган. – Смяташе го за разглезен. Вечно злословеше срещу него. Аз лично го намирам за свестен – добави тя и равнодушният й тон бе в пълно противоречие на изчервените бузи.