– Мисли – настояваше той. – Просто мисли.
Но Робин бе изтощена и по-лесно й бе просто да го подтиква да обясни, докато пиеха кафета, на които изгубиха бройката, и ядяха сандвичи, като през цялото време се наслаждаваха на тази необичайна интерлюдия в професионалния им живот, защото тя и Страйк никога преди не бяха прекарвали часове наред заедно освен в кризисни моменти.
Но докато слънцето се приближаваше към хоризонта, мислите на Робин все по-настойчиво се стрелкаха към долчинката и неизбежно караха стомаха й да прави малко задно салто. Като забеляза все по-продължителните й тревожни мълчания, Страйк за втори път й предложи тя да остане в ленд роувъра, докато той и Баркли копаят.
– Не – отсече Робин. – Не съм дошла да седя в колата.
Отне им три четвърти час да стигнат до Улстоун. Цветът бързо се оттичаше от небето на запад, докато за втори път се заспускаха в Долината на Белия кон, и когато стигнаха обекта на пътуването си, няколко мъждиви звезди се бяха появили в прашносивото небе. Робин насочи ленд роувъра по обраслата пътека, водеща към Стеда Котидж, и колата се заклати и заподскача през дълбоки бразди, заплетени трънаци и жилави бурени към по-гъстия мрак заради надвисналия балдахин от клони.
– Гледай да стигнеш колкото е възможно по-напред – инструктира я Страйк и погледна часа на телефона си. – Баркли трябва да паркира зад нас. Вече би трябвало да е тук. Казах му да дойде в девет часа.
Робин спря и изключи двигателя, като оглеждаше плътната гора между пътеката и Чизъл Хаус. Може да не бяха виждани, но пак си оставаха нарушители в чужд имот. Ала тревогата й, че можеха да бъдат открити, бледнееше пред много реалния страх от онова, което лежеше под гъсталака от коприва на дъното на тъмната падина край Стеда Котидж, тъй че тя се върна към темата, която бе използвала за разсейване през целия следобед.
– Казах ти, мисли – отговори й Страйк за енти път. Мисли за хапчетата лахесис. Тъкмо ти забеляза, че крият някакво значение. Мисли за странните постъпки на Чизъл: как е дразнил Аамир пред всички, като е казал, че Лахесис „отмерва отредения на всеки човек живот“, как е споменал пред теб, че „един по един се препъват“.
– Мислих за тези неща, но все така не виждам как...
– Хелият и гумената тръба са влезли в къщата, скрити в кашон за шампанско. Някой е бил наясно, че той няма да го пие, защото е алергичен. Запитай се как Флик е знаела, че Джими има основание да иска пари от Чизъл. Припомни си караницата на Флик със съквартирантката й Лора...
– Това пък какво общо би могло да има?
– Мисли! – с вбесяваща настойчивост нареди Страйк. – Не са открити следи от амитриптилин в празната кутия от портокалов сок в кофата за боклук. Припомни си колко обсебена е била Кинвара от местонахождението на Чизъл във всеки даден момент. Отгатни какво ще ми каже малката Франческа от галерията на Дръмънд, ако изобщо някога се свържа с нея по телефона. Помисли за онова обаждане в депутатския офис на Чизъл как хората „се попикават, като умират“. Не че носи значение само по себе си, но като се задълбаеш, е твърде насочващо.
– Занасяш ме – изрече невярващо Робин. – И твоята идея обединява всичко това в логическа схема?
– Да – отвърна самодоволно Страйк. – А също обяснява как Уин и Аамир са знаели, че във Външното министерство съществуват снимки вероятно на бесилките на Джако Кент в процес на използване, след като Аамир вече от месеци не е работел там, а Уин, доколкото знаем, изобщо не е стъпвал в...
Телефонът на Страйк иззвъня. Той погледна екрана.
– Изи ми връща обаждането. Ще изляза да говоря отвън, пуши ми се.
Той слезе от колата. Робин го чу да казва „Здравей“, преди да затръшне вратата. Седеше и го чакаше, а умът й не спираше да работи. Или Страйк бе имал прилив на активна мозъчна вълна, или си фантазираше, а тя бе по-склонна да вярва във второто, дотолкова несвързани бяха отделните данни, които бе цитирал.
Пет минути по-късно Страйк се върна на седалката до шофьорската.
– Клиентката ни е недоволна – докладва той, като отново тръшна вратата. – Очаквала е от Теган да ни каже как Кинвара се е изнизала през онази нощ, за да убие Чизъл, не да потвърждава алибито й и да дрънка за проклетите бесилки.