67
„Имах основателна причина тъй ревниво да прикривам с булото на потайност нашия съюз.“
Норфъкският териер се бореше в ръцете на Кинвара; лапите му бяха кални. При вида на Робин Ратънбъри отново се разрази в лай и още по-ожесточено се замята да се освободи.
– Прощавайте, умирах да ида до тоалетната – задъхана изрече Робин със скрита зад гърба й бронзова жаба.
Старото казанче потвърди версията й, като издаваше силни шумове, отекващи в каменния коридор.
– Открихте ли нещо? – подвикна Робин към Страйк, който с мъка влезе в стаята след Кинвара.
– Нищо – отвърна той с изопнато от болка лице. След като изчака лабрадора да скочи вътре, затвори френския прозорец, като в другата си ръка още държеше револвера. – Но определено там имаше хора. Кучетата ги усетиха, само че онези избягаха според мен. Ама че случайност да минем покрай стената тъкмо когато я прескачаха.
– Я млъкни, Ратънбъри! – викна Кинвара.
Тя пусна долу териера и когато той отказа да престане да джафка срещу Робин, го заплаши с вдигната ръка, при което псето изскимтя и се оттегли в ъгъла при лабрадора.
– Конете добре ли са? – осведоми се Робин и се приближи към масичката, от която бе взела бронзовото преспапие.
– Една от вратите на конюшните не беше затворена както трябва – каза Страйк, като трепна, щом се наведе да опипа коляното си. – Но според госпожа Чизъл може би така е била оставена. Ще възразите ли да седна, госпожо Чизъл?
– Ами... сядайте, щом трябва – нелюбезно отвърна Кинвара.
Тя се отправи към масичка с бутилки в ъгъла на стаята, извади тапата на уиски „Феймъс Граус“ и си наля щедро. Докато беше с гръб, Робин върна крадешком жабата на мястото й. Опита се да улови погледа на Страйк, но той се бе отпуснал на канапето с лек стон, обърнат към Кинвара.
– Няма да откажа, ако предложите и на мен – заяви безсрамно, докато масажираше дясното си коляно. – Налага се да сваля протезата си, имате ли нещо против?
– Хубаво, свалете я. Какво искате?
– И за мен скоч, моля – каза Страйк, като остави револвера на масичката до бронзовата жаба, нави крачола си нагоре и направи знак с очи на Робин да седне и тя.
Кинвара наля уиски във втора чаша, а Страйк се зае да сваля протезата си. Когато се извърна да му подаде питието, Кинвара се загледа заинтригувана как Страйк отстранява изкуствения си крак и отклони очи, когато на показ излезе възпалената тъкан. Страйк подпря протезата на меката табуретка и спусна обратно крачола си.
– Много благодаря – каза той, като пое уискито от нея и отпи.
Притисната в безизходица с човек, който не можеше да ходи, на когото на теория би трябвало да е благодарна и току-що му бе сервирала питие, Кинвара нямаше какво друго да стори, освен също да седне с каменно изражение.
– Всъщност, госпожо Чизъл, бездруго се канех да ви се обадя по телефона, за да потвърдите някои неща, които чухме от Теган по-рано – заговори Страйк. – Може да го направим сега, ако желаете, че да ни се махне от главата.
С леко потръпване Кинвара хвърли поглед към празното огнище, а Робин се обади услужливо:
– Искате ли аз да...
– Не – тросна се Кинвара. – Сама мога да го свърша.
Тя отиде до дълбокия кош край камината и измъкна от него стар вестник. Докато Кинвара подреждаше върху смачкания вестник трески и подпалки, Робин успя да улови погледа на Страйк.
– Има някой горе – изрече само с устни, но не беше сигурна, че той я е разбрал. Просто вдигна вежди и отново се обърна към Кинвара.
Бе запалена клечка кибрит. Вестникът и подпалките пламнаха. Кинвара взе чашата си, върна се до масата с питиетата, където я допълни с още чист скоч, и като загърна по-плътно палтото около себе си, отиде до камината, избра голяма цепеница и я пусна върху пламъците, след което отново се отпусна на канапето.
– Е, казвайте – подкани тя Страйк. – Какво искате да знаете?
– Както казах, днес разговаряхме с Теган Бутчър.
– И?
– И вече знаем за какво са изнудвали мъжа ви Джими Найт и Герайнт Уин.
Кинвара не показа изненада.
– Казах им на онези глупави момичета, че ще го установите – сви рамене тя. – На Изи и Физи. Всички наоколо бяха наясно с какво се занимава Джако Кент в хамбара. То се знаеше, че някой ще се разприказва.
Тя пое глътка уиски.
– Сигурно знаете всичко за бесилките, за момчето в Зимбабве?
– Имате предвид Самюъл ли? – реши да блъфира Страйк.
– Точно него. Самюъл Му... Мудрап или нещо такова.
Огънят внезапно се разгоря, около цепеницата се издигнаха пламъци и от нея се изсипа дъжд от искри.