– Значи, подкрепяте историята на Рафаел, че е дошъл тук, за да ви попречи да избягате с огърлицата.
– Не му ли вярвате?
– Не съвсем – отговори Страйк. – Не.
– И защо?
– Звучи ми фалшиво – вдигна рамене той. – Не съм убеден, че в онази сутрин мъжът ви е бил в състояние да си спомни какво е включил в завещанието си и какво не.
– Достатъчно добре беше да ми позвъни и да настои да чуе дали наистина го напускам – посочи Кинвара.
– Казахте ли му, че се каните да продадете огърлицата?
– Не съм я споменавала изрично. Казах, че си тръгвам веднага щом намеря място за мен и конете. Сигурно се е почудил как ще сторя това, като нямам свои пари, и така се е подсетил за огърлицата.
– Значи, Рафаел е дошъл тук чисто и просто от лоялност към бащата, който го е оставил без нито пени?
Кинвара отправи към Страйк дълъг изучаващ поглед над чашата си с уиски, после каза на Робин:
– Ще хвърлите ли още една цепеница в огъня?
Робин си отбеляза отсъствието на „моля“, но свърши това, което се поиска от нея. Норфъкският териер, присъединил се към спящия лабрадор на килимчето пред камината, не спря да й се зъби, докато не седна пак на канапето.
– Добре – изрече Кинвара с вид на човек, стигнал до решение. – Ето каква е работата. Предполагам, че вече и бездруго няма значение. Проклетите момичета накрая ще разберат, а на Рафаел така му се пада. Той наистина дойде да ме спре да не продам огърлицата, но не заради Джаспър, Физи или Флопси... Вие трябва да сте наясно за семейните прякори, нали? – обърна се тя агресивно към Робин. – Сигурно здравата сте се покискали за тях, докато работехте с Изи.
– Ами...
– О, я не се преструвайте – злобно изрече Кинвара. – Знам, че сте ги чували. Мен са ме кръстили Дрънкало номер две или нещо такова, нали? А Рафаел зад гърба му го наричат Киселяка. Това знаехте ли го?
– Не – отвърна Робин, тъй като Кинвара все още бе насочила гневния си поглед към нея.
– Мило, какво ще кажете? Майката на Рафаел пък е известна сред тях като Орка, защото се облича в бяло и черно. И така, когато Орка разбрала, че Джаспър няма намерение да се жени за нея – продължи Кинвара, вече с много почервеняло лице, – знаете ли какво направила?
Робин поклати глава.
– Отнесла прочутата фамилна огърлица при търговец на диаманти, станал впоследствие следващият й любовник, накарала го да оцени наистина ценните камъни и да ги замени с кубичен циркон. Изкуствен заместител на диаманта – поясни тя, в случай че Робин и Страйк не бяха разбрали. – Джаспър така и не научи какво е направила, нито пък аз. Орнела трябва да се е превивала от смях всеки път, когато бях снимана с огърлицата, убедена, че нося диаманти на стойност сто хиляди лири. Та когато скъпият ми доведен син научил, че напускам баща му и говоря така, сякаш разполагам с достатъчно пари да купя земя за конете, се досетил, че ще ида да дам огърлицата за оценка. Така че пристигна в галоп, защото последното, което искаше, бе семейството да научи какво е направила майка му. Какъв бе шансът да спечели благоразположението на баща си след такова разкритие?
– Защо не сте го казали на никого? – попита Страйк.
– Защото Рафаел ми обеща онази сутрин, че ако не кажа на баща му какво е направила Орка, ще се помъчи да убеди майка си да върне камъните. Или поне да ми плати стойността им.
– И вие още се опитвате да възстановите липсващите камъни?
– Не съм предприела нищо по въпроса след смъртта на Джаспър, но това не значи, че няма да го направя. Защо да оставя проклетата Орка да си присвои нещо, което по закон принадлежи на мен? Пише го в завещанието на Джаспър: съдържанието на къщата, което не е изрично... упоменато... – тя вече изговаряше бавно и предпазливо думите с надебелелия си език – принадлежи на мен. Е – насочи тя към Страйк леко разфокусиран поглед, – това звучи ли ви повече в стил „Рафаел“? Дошъл е тук, за да се опита да прикрие любимата си майчица.
– Бих казал, че да – отвърна Страйк. – Благодаря ви за откровеността.
Кинвара погледна многозначително стоящия часовник, който вече отмерваше три през нощта, но Страйк отказа да поеме намека.
– Госпожо Чизъл, искам да ви задам един последен въпрос и се боя, че е твърде личен.
– Какъв? – промърмори сърдито тя.
– Неотдавна разговарях с госпожа Уин. Дела Уин, знаете...
– Дела Уин, министърът на спорта – изрецитира Кинвара също както бе направил мъжът й при първата им среща със Страйк. – Да, знам я. Много странна жена.
– В какъв смисъл?