– За малко да им мине номерът – коментира Страйк. – Ако само амитриптилинът е приспал Чизъл, както е било предвидено, и ако са обмислили нещата до най-тънките детайли, като да се затвори вратата както трябва, да се остави опаковката от лекарствата на място...
– Но не са го направили – посочи Лейборн, – а тя не е достатъчно умна, та като е сама, да се спаси с приказки.
– „Не мога да повярвам, че това се случва“ – цитира Страйк. – Тя е последователна. В събота вечер ни каза „Не съм помисляла, че ще се случи това“ и „не изглеждаше реално“.
– Нека го пробва в съда, пък да видим – обади се тихо Уордъл.
– А какво е очаквала, обич ли, като става дума за куп стрити таблетки, сипани в портокаловия му сок? – подхвърли Лейборн. – От това по-виновна здраве му кажи.
– Удивително е как могат да се самозалъгват хората, когато са под влиянието на по-силна личност – каза Страйк. – Ловя бас на десетачка, че когато Макмърън най-сетне я пречупи, Кинвара ще каже, че всичко е започнало от надеждата им, че Чизъл ще се самоубие, после са се опитали да му упражнят натиск да го стори и накрая са стигнали до момент, когато не е имало голяма разлика между тласкането му към самоубийство и собственоръчното й сипване на хапчета в портокаловия му сок. Забелязвам, че тя все така тика на преден план историята с бесилките като причина, поради която той би се самоубил.
– Много добра работа свършихте, като разгадахте историята с бесилките – призна Лейборн. – Там изоставахме от вас, а те обясниха страшно много. Това е строго секретно – добави той, като взе кафяв плик от близко бюро и извади от него голяма снимка, – получихме го сутринта от Външното министерство. Както виждате...
Робин, която се приближи да погледне, си пожела с част от себе си да не го беше правила. И какво можеше да се спечели от това да видиш трупа на тийнейджър с изкълвани от лешояди очи, висящ от бесилка на улица, зарината с отломки и боклуци? Краката на момчето бяха боси. Робин се досети, че някой е откраднал маратонките му.
– Камионът с втората бесилка е бил похитен. Правителството така и не е получило доставката, а Чизуел – съответно своето заплащане. Снимката подсказва, че е била използвана от бунтовници за незаконни екзекуции. Това нещастно момче, Самюъл Мурапе, се е оказал на погрешното място в погрешното време. Бил е британски студент, ползвал е година на прекъсване и отишъл да посети семейството си. Не личи много ясно – каза Лейборн, – но погледнете там, точно зад стъпалото му...
– Да, това би могло да е марката с белия кон – потвърди Страйк.
Мобилният телефон на Робин, чийто звук бе изключен, завибрира в джоба й. Тя очакваше важно обаждане, но бе само съобщение от непознат номер.
Знам, че си блокирала телефона ми, но трябва да се видя с теб. Възникна спешна ситуация и ще е от полза и за двама ни да я разрешим. Мат
– Нищо не е – каза Робин на Страйк и върна телефона в джоба си.
Беше третото съобщение, което Матю й оставяше този ден.
Спешна ситуация, друг път.
Вероятно Том бе узнал, че годеницата му и неговият добър приятел спят заедно. Може би Том заплашваше да се обади на Робин или да се отбие в офиса на Денмарк Стрийт, за да провери какво знае тя. Ако за Матю това беше „спешна ситуация“, според Робин, изправена в момента пред безброй много снимки на упоен и задушен министър, той беше в голяма грешка. С усилие тя върна вниманието си към разговора в стаята.
– ...историята с огърлицата – казваше Лейборн на Страйк. – Далеч по-убедителна е от онази, която разправи на нас. Глупостите как искал да я спре да не посегне на себе си.