– Робин бе тази, която го накара да промени историята си, не аз – уточни Страйк.
– Е, браво, добра работа – заяви Лейборн на Робин леко покровителствено. – Видя ми се хлъзгав малък негодник, когато вземах първоначалните му показания. Доста наперен. Че и наскоро излязъл от затвора. Не показваше грам угризения за горката жена, която е прегазил.
– Как напредвате с Франческа, момичето от галерията? – поинтересува се Страйк.
– Успяхме да се свържем с бащата в Шри Ланка и той никак не е доволен. По-точно казано, възпрепятства ни – отвърна Лейборн. – Опитва се да спечели време, та да се барикадира с адвокати. Крайно неудобно е, че цялото семейство е в чужбина. Наложи се да бъда суров с него по телефона. Разбирам защо той не иска цялата работа да се разчува в съда, но това е положението. Случай като този дава добро прозрение към мисленето и нравите на висшите класи. Смятат, че законите не важат за тях.
– Това ме навежда на мисълта... Говорихте ли с Аамир Малик? – попита Страйк.
– Да, открихме го точно там, където каза вашият човек... Хъчинс беше, нали? У сестра му. Има нова работа.
– О, радвам се – спонтанно възкликна Робин.
– Отначало никак не се зарадва, че цъфнахме при него, но в крайна сметка се показа много откровен и отзивчив. Каза, че намерил онзи младеж с душевно заболяване... Били, нали?... на улицата, искал да се види с шефа му, крещял за мъртво дете, което било удушено и заровено в имота на Чизуел. Отвел го у дома си с идеята да го закара в болница, но първо поискал съвет от Герайнт Уин. Уин побеснял. Заръчал му в никой случай да не вика линейка.
– Така е реагирал значи? – намръщи се Страйк.
– Според Малик Уин се е тревожил, че покрай връзката с Били информацията му няма да бъде приета за надеждна. Не е искал някакъв скитник и психопат да мъти водите. Наругал Малик, че го е прибрал в къща, принадлежаща на семейство Уин, и му наредил отново да го изхвърли на улицата. Бедата била...
– Че Били не искал да си тръгне – допълни Страйк.
– Точно така. Малик твърди, че очевидно не бил на себе си и вярвал, че е държан там против волята си. Повечето време прекарал сгушен на пода в банята. – Така или иначе – Лейборн пое дълбоко дъх – на Малик му е дошло до гуша да служи за прикритие на семейство Уин. – Потвърди, че Уин не е бил с него в сутринта на смъртта на Чизуел. Впоследствие, когато го притиснал да излъже, Уин казал на Малик, че имал спешен телефонен разговор в шест часа онази сутрин и затова излязъл рано от семейния дом.
– Сигурно сте проследили обаждането – осведоми се Страйк.
Лейборн взе листовете с телефонни разпечатки, порови се из тях и подаде две маркирани страници на Страйк.
– Ето ви ги. Телефони за еднократна употреба – каза той. – Засякохме три такива номера дотук. Вероятно има и още. Използвани по веднъж и никога повече, непроследими с изключение на единствено обаждане в разпечатките. Очевидно нещата са планирани от месеци. Такъв е използван за връзка с Уин в онази сутрин и още два за обаждания до Кинвара Чизуел при отделни случаи в предишните седмици. Тя твърди, че не си спомняла кой й е звънял, но забележете, че и двата пъти е говорила с въпросния човек повече от час.
– А Уин какво имаше да каже в своя защита? – попита Страйк.
– Затворил се е като стрида – отвърна Лейборн. – Обработваме го, не се тревожете. Има порнозвезди, дето са чукани по по-малко на брой различни начини от Герайнт Уин... прощавай, миличка – ухили се той към Робин, която намери извинението на Лейборн по-обидно от всичко, което бе казал. – Но схващате мисълта ми. Вече очакваме да ни каже всичко. Изчукал е всяка к... така де – запъна се отново той. – Онова, което ме интересува, е колко от това е знаела съпругата. Странна жена.
– В какъв смисъл?
– Ами, струва ми се, че донякъде се възползва от състоянието си – Лейборн направи бегъл жест към очите си. – Трудно е да се повярва, че не е знаела за плановете му.
– И като говорим за хора, дето не са били наясно какво кроят половинките им – намеси се Страйк, – как вървят нещата с приятелката ни Флик?
– О, там имаме добър напредък – отвърна Лейборн. – Родителите й много помагат. И двамата са адвокати и я убеждават да ни сътрудничи. Призна, че е била чистачка на Чизуел, че е откраднала бележката, че е приела разписка за кашона шампанско точно преди Чизуел да й съобщи, че вече не може да си позволи услугите й. Казва, че я оставила в шкаф в кухнята.
– Кой го е доставил?