В стената бяха вградени две високи черни дървени врати, за които Матю й бе обяснил в съобщението си, че водят към бара край канала, но когато Робин се опита да ги отвори, оказаха се заключени. Огледа се нагоре и надолу по улицата, но нямаше и следа от Матю, така че бръкна в чантата за телефона си. Макар и на режим без звук, вече вибрираше с повикване. Точно когато го извади, електрическите врати се отвориха, тя мина през тях и едновременно с това допря телефона до ухото си.
– Здравей, тъкмо...
Страйк изкрещя в ухото й:
– Махай се оттам, не е Матю!
Няколко неща се случиха наведнъж.
Телефонът бе изтръгнат от ръката й. В рамките на една замръзнала секунда Робин регистрира, че нямаше никакъв бар наоколо, само част от неподдържан бряг край канала под мост, обкръжен с храсталаци, както и тантуреста запусната баржа на име „Одил“ във водата под нея. Юмрук я удари силно в слънчевия сплит и тя се преви одве с изкаран въздух. В същия момент чу плясък, когато телефонът й бе запратен в канала, а после някой я сграбчи за косата и за колана на панталоните и я повлече към баржата. Все още нямаше въздух в дробовете си, за да изкрещи. През отворена врата бе запратена вътре в лодката, удари се в тясна дървена маса и падна на пода.
Вратата се затръшна. Чу се прещракване на ключалка.
– Сядай – нареди мъжки глас.
Все още задъхана, Робин се надигна и приседна на дървена пейка до масата, покрита с тънка подплатена подложка, и когато се обърна, се озова пред дулото на револвер.
Рафаел се настани на стол срещу нея.
– Кой ти звъня току-що? – поиска да узнае той и тя заключи, че при физическото усилие, което бе вложил да я качи на лодката, и ужаса му, че тя може да вдигне шум и обаждащият се да го чуе, не бе имал време да погледне екрана на телефона й.
– Мъжът ми – излъга Робин шепнешком.
Скалпът й гореше там, където я бе дърпал за косата. Болката в гърдите й бе толкова силна, та се зачуди дали нямаше пукнато ребро. Докато все още се бореше да вкара въздух в дробовете си, за няколко секунди на дезориентация зърна ориста си в миниатюрна капсула от време. Видя Рафаел да изхвърля трупа й с привързани на него тежести в черната вода през нощта, а също и Матю, очевидно примамил я при канала, разпитван и може би обвинен. Видя опечалените лица на родителите и братята си на погребението й в Машам, видя Страйк, застанал в дъното на църквата, също като на сватбата й, бесен, защото онова, от което толкова се бе боял, се е случило и сега тя бе мъртва заради собствените си грешки.
Но при всяко вдишване към изпразнените й дробове илюзията как наблюдава отстрани се разсейваше. Тя бе тук и сега, на тази мърлява лодка, вдишваше миризма на плесен, пленена бе между дървените й стени, а към нея се взираше зеницата на револвер, както и очите на Рафаел над него.
Страхът й бе като реално материално присъствие в трюма, но трябваше да остане извън нея, отделен, защото не можеше да помогне, а само щеше да й пречи. Нужно бе да остане спокойна и съсредоточена. Реши да не говори. Ако откажеше да запълни тишината, това щеше да й върне част от властта, която й бе отнел. Това бе номерът на психотерапевта: остави паузата да се разгърне, нека по-уязвимият я запълни.
– Много си хладнокръвна – отбеляза Рафаел накрая. – Мислех, че ще изпаднеш в истерия и ще се разкрещиш. Затова се наложи да те ударя. Иначе не бих го направил. Защото, каквото и да си мислиш, аз те харесвам, Вениша.
Тя знаеше, че той се опитва да влезе отново в кожата на мъжа, който я бе привлякъл против волята й в офиса на парламента. Очевидно вярваше, че изпробваната смесица между огорчение и съжаление ще я накара да прости и да омекне при все парещия скалп и натъртените ребра, при все револвера пред лицето й. Тя не каза нищо. Леката му умолителна усмивка изчезна и той изрече рязко:
– Трябва да съм наясно колко знае полицията. Ако все още мога да се измъкна при онова, с което разполагат, тогава, боя се – повдигна револвера съвсем леко и сега той сочеше право към челото на Робин (мина й мисълта за ветеринари и за едничкия чист изстрел, отказан на коня в долчинката), – с теб е свършено. Ще заглуша изстрела с възглавница, а щом се стъмни, ще те изхвърля зад борда. Но ако вече знаят всичко, тогава ще приключа тук, тази вечер, защото никога вече няма да се върна в затвора. Разбираш, че е в твой интерес да си откровена, нали? Само един от нас ще излезе жив от тази лодка.