– Нищо не знам за такова обаждане, ваша светлост – изрецитира Рафаел – и искрено съжалявам, че покойният ми брат е бил такъв гадняр към Рианон Уин, само че аз нямам нищо общо.
– Мислим, че ти си направил онова заплашително обаждане до офиса на Изи в първия ти ден там, в което говориш как хората се попикавали, докато умират – каза Робин – и още, че твоя е идеята Кинвара постоянно да се оплаква, че е имало нарушители в имота. Всичко е било замислено с цел да се създадат най-много свидетели как баща ти е имал причини да е тревожен и параноичен и да рухне под екстремното напрежение...
– Той действително беше под екстремно напрежение. Изнудваше го Джими Найт. Герайнт Уин се опитваше да го изтика от поста му. Това не са лъжи, а факти и ще предизвикат истинска сензация в съдебната зала, особено като се разчуе историята със Самюъл Мурапе.
– Само дето си допуснал глупави грешки, които са могли да бъдат избегнати.
Той изпъна гръб и се наклони напред, а лакътят му се приплъзна на няколко сантиметра, така че дулото на револвера се уголеми пред погледа й. Очите му, размазани в сенките, отново станаха отчетливи, само черно и бяло. Робин се зачуди как някога й се бе видял хубав.
– Какви грешки?
Когато го изрече, Робин зърна с крайчеца на окото си проблясък на синя светлина, движеща се над моста и видима само през прозореца от дясната й страна, който бе блокиран от полезрението на Рафаел. Светлината изчезна и мостът отново бе погълнат от тъма.
– Най-напред – заговори внимателно Робин, – било е грешка да продължаваш да се виждаш с Кинвара непосредствено преди убийството. Тя постоянно се е преструвала, че е забравила къде трябва да се срещне с баща ти, нали? Само за да прекара няколко минути с теб, да те зърне, да те провери...
– Това не е доказателство.
– Кинвара е била проследена до „Льо Маноа о Кат’Сезон“ на рождения й ден.
Очите му се присвиха.
– От кого?
– От Джими Найт. Флик го потвърди. Джими е мислел, че баща ти е с Кинвара, и е искал да се конфронтира с него публично, задето не му дава дължимите пари. Очевидно баща ти не е бил там, така че Джими се прибрал у дома си и написал гневен блог как високопоставените торита харчат парите си, като споменал изрично „Льо Маноа о Кат’Сезон“.
– Ако не ме е видял да се промъквам в хотелския апартамент на Кинвара, а разбира се, не ме е видял, защото бях извънредно предпазлив никой да не ме забележи, това също са голи предположения.
– Добре – кимна Робин, – а какво ще кажеш за втория път, когато са те чули да правиш секс в тоалетната на галерията? И не е било с Франческа, а с Кинвара.
– Докажи го.
– Кинвара е била в града този ден, за да купува хапчета лахесис, и се е преструвала на сърдита, че баща ти продължава да се вижда с теб, което е било част от прикриващата версия, че те е мразела. Позвънила е на баща ти и се е уверила, че обядва някъде. Страйк е станал свидетел на този разговор. Но ти и Кинвара не сте подозирали, че обядът е бил само на сто метра от мястото, където сте правили секс. Когато баща ти е нахълтал в тоалетната, намерил е тубичка лахесис на пода. Ето защо едва не е получил сърдечна атака. Разбрал е, че тъкмо затова тя е дошла в града. Знаел е с кого си правил секс току-що в тоалетната.
Усмивката на Рафаел повече приличаше на гримаса.
– Да, това си беше гаф. По-късно си припомних деня, когато влезе в офиса и заприказва за лахесис и как „отмерва отредения за всеки човек живот“. Дадох си сметка, че се е опитвал да сплаши именно мен. Но в онзи момент се чудех какви ги дрънка, по дяволите. После ти и сакатият ти шеф заприказвахте за хапчетата в Чизъл Хаус и Кинвара се сети, че трябва да са паднали от джоба й, докато сме се чукали. Отначало не знаехме с какво ни е разкрил най-напред... Чак като чух, че е звънял в „Льо Маноа о Кат’Сезон“ за щипката за банкноти на Фреди, разбрах как той е наясно, че нещо става зад гърба му. После той ме покани в къщата на Ебъри Стрийт. Не се съмнявах, че се кани да ме обвини в лицето, и се наложи бързо да вземем мерки да го убием.
Безгрижният му повествователен разказ за отцеубийство смрази Робин. Все едно описваше как е облепил стая с тапети.
– Сигурно е възнамерявал да ми тикне под носа хапчетата в драматична реч на тема „Знам, че чукаш жена ми“. Как така не съм ги зърнал на пода? – почуди се Рафаел. – Опитах се да приведа стаята в ред после, но трябва да са се изтърколили от джоба му. Да знаеш, по-трудно е, отколкото си го представяш, да шеташ около трупа на човек, когото току-що си очистил. Изненадан бях колко силно ми повлия.
Тя никога не бе чувала толкова ярка изява на нарцисизма му. Целият му интерес и съчувствие бяха насочени изцяло към него самия. Мъртвият му баща нищо не представляваше.