Келнерката пристигна с менютата и им предложи да си поръчат питиетата.
– Дали да не изчакаме? – попита Изи и направи жест към празния стол.
– Той закъснява – отвърна Страйк, зажаднял за бира. – Нека си поръчаме пиенето.
В крайна сметка не бе останало нищо за разкриване. Днес бе ден, посветен на обяснения. Когато келнерката се отдалечи, отново надвисна неловко мълчание.
– О, боже, не знам дали си чул – заговори внезапно Изи на Страйк, облекчена, че е намерила тема, която за нея бе стандартна клюка. – Чарли са я приели в болница.
– Тъй ли? – рече той без признаци на особен интерес.
– Да, трябвало да е на легло. Има нещо, което май се наричаше изтичане на амниотична течност, и искат да я държат под наблюдение.
Страйк кимна безизразно. Засрамена от себе си, че искаше да узнае повече, Робин запази мълчание. Питиетата пристигнаха и Изи, твърде увлечена, за да забележи липсата на ентусиазъм у Страйк по тема, която за нея бе от взаимен интерес, продължи:
– Чух, че Джаго се разбеснял, като видял във вестника материала за вас двамата. Сигурно е много доволен, че сега тя е на място, където да я държи под око...
Но в този момент Изи най-сетне улови нещо в изражението на Страйк, което я накара да даде заден. Тя отпи от виното си, увери се, че никой от съседните маси не ги слуша, и додаде: – Сигурно полицията ви държи в течение. Нали знаете, че Кинвара е направила пълни самопризнания?
– Да – потвърди Страйк, – чухме за това.
Изи поклати глава и очите й отново се напълниха със сълзи.
– Толкова е ужасно. Приятелите ни не знаят какво да кажат... Аз самата още не мога да го повярвам. И то не е за вярване. Раф... Исках да ида да го посетя. Наистина имах нужда да се срещна с него... но той отказа. Не иска да вижда никого.
Тя глътна още вино.
– Трябва да се е побъркал. Няма как да не е болен, та да го извърши, нали? Със сигурност е душевноболен.
Робин си припомни тъмната баржа, където Рафаел с копнеж бе описвал мечтания от него живот, вилата на Капри, ергенския апартамент в Лондон и новата кола веднъж щом паднеше забраната му за шофиране, задето бе прегазил млада майка. Помисли си колко щателно бе планирал смъртта на баща си и грешките бяха допуснати само в резултат на спешността, поради която му се бе наложило да извърши убийството. В съзнанието й изникна изражението му над пистолета, когато бе попитал защо жените си мислят, че има някаква разлика между тях: майката, наречена курва, мащехата, съблазнена от него, Робин, която се канеше да убие, за да не отива сам в ада. Дали бе болен, в смисъл че трябваше да иде по-скоро в психиатрична институция, отколкото в затвора, който толкова го ужасяваше? Или мечтата му за отцеубийство обитаваше в зоната на здрача помежду болест и непреодолима злоба?
– Детството му беше ужасно – коментираше Изи, а после, след като нито Страйк, нито Робин реагираха на думите й, настоя: – Това е самата истина. Не искам да говоря зле за татко, но за него Фреди бе всичко. Татко не беше добър с Раф и Орка... имам предвид Орнела, майка му. Торк винаги е казвал, че тя е чисто и просто уличница от висока класа. Когато Раф не беше в пансиона, тътреше го със себе си в постоянно преследване на някой нов мъж.
– Някои имат и по-лошо детство – отбеляза Страйк.
Робин, която тъкмо си мислеше, че животът на Рафаел с майка му звучеше твърде подобен на този на Страйк като малък с неговата, все пак бе изненадана да го чуе така рязко да изразява мнението си.
– Мнозина имат и по-лош жребий от майка купонджийка – добави той, – а не стават убийци. Виж Били Найт. През повечето от живота си изобщо не е имал майка. Баща му, насилник и алкохолик, го е биел и оставял на произвола, поради което е получил тежко психическо заболяване, и все пак на никого не е посегнал. В разгара на психозата си дойде в моя офис, за да търси справедливост за друг човек.
– Да – побърза да се съгласи Изи, – това е вярно, разбира се.
Но Робин имаше усещането, че дори и сега Изи не бе в състояние да приравни болката на Рафаел и Били. Страданията на първия винаги щяха да предизвикват повече жалост у нея, отколкото тези на втория, защото един Чизъл по самата си същност и рождено право бе различен от сирачето, бито далеч от чужди погледи в гората, произхождащо от семейство на работници в имението, които поначало живееха по свои си закони.