– Какво се е случило с коня? – с известна тревожност попита Били.
– Не помниш ли Петнистата? – попита Изи.
Удивен Били остави лъжицата си и вдигна длан хоризонтално на приблизително метър от земята.
– Ей толкова висока, да... пасеше по ливадата за крикет, нали?
– Беше много стара миниатюрна петниста кобила – обясни Изи на Страйк и Робин. – Последното от животните на Дрънкалото. Дрънкалото имаше ужасен, кичозен вкус дори за коне.
(...никой не й е обърнал внимание. Знаеш ли защо? Защото са тъпи надменни сноби...)
– И все пак Петнистата беше много сладка – призна Изи. – Ако си в градината, следваше те навсякъде като куче. Не вярвам Фреди да го е направил нарочно, но... – изрече тя унило. – О, вече не знам какво да вярвам. Нямам представа какво си е мислил, той винаги е имал ужасен нрав. Нещо го беше ядосало. Татко беше излязъл, той грабна пушката му от шкафа за оръжия, качи се на покрива и взе да гърми по птици, а после... След това ми каза, че нямал намерение да улучи Петнистата, но вероятно се е целел близо до нея, за да я убие, нали така?
Точно в нея се е целел – помисли си Страйк. – Човек не пуска два куршума в главата на животно от това разстояние, ако не се е прицелил в него.
– Тогава изпадна в паника – продължи Изи. – Взе Джако... исках да кажа баща ти – обърна се тя към Били, – за да му помогне да заровят трупа. Когато татко се прибра, Фреди му разказа измислена история как Петнистата рухнала на земята и той повикал ветеринаря да я застреля. Естествено, тази версия не издържа и две минути. Татко беше бесен, като узна истината. Не търпеше жестокост към животни. Аз бях с разбито сърце – призна Изи. Обичах Петнистата.
– Случайно не си ли забила кръст в земята, където е била заровена, Изи? – попита Робин с увиснала във въздуха вилица.
– Откъде знаеш това, за бога? – смая се Изи и от очите й отново закапаха сълзи и тя посегна към кърпичката си.
Проливният дъжд продължаваше, когато Страйк и Робин излязоха заедно от ресторанта и тръгнаха по Челси Ембанкмънт към Албърт Бридж. Тъмносивата Темза течеше неспирно напред и повърхността й оставаше напълно ненарушена от сгъстяващите се струи дъжд, които заплашваха да изгасят цигарата на Страйк и измокриха няколко изтръгнали се кичура изпод качулката на Робин.
– Ето ти ги нӚ висшите класи – подхвърли Страйк. – Децата си може да душат, но конете не бива да се пипат.
– Не си докрай справедлив – упрекна го Робин. – Изи е на мнение, че с Рафаел са се отнасяли отвратително.
– Нищо не е в сравнение с онова, което го чака в „Дартмур“ – рече Страйк безразлично. – Жалостта ми знае граници.
– Да – кимна Робин, – даде го ясно да се разбере.
Обувките им шляпаха върху лъщящия от влага тротоар.
– Напредваш ли с когнитивно-бихевиоралната терапия? – поинтересува се Страйк. – Правиш ли си упражненията?
– Най-прилежно – отвърна Робин.
– Не гледай лековато на това, говоря сериозно...
– И аз съм сериозна – отговори Робин спокойно. – Правя каквото е нужно. Не съм имала и едничка паническа атака от седмици. А твоят крак как е?
– Подобрява се. Правя си разтяганията, пазя диета.
– Току-що изяде половин картофена нива и по-голямата част от крава.
– Това е последното хранене, което ще запиша на сметката на Чизъл – посочи Страйк. – Исках да получа максимума. Какви са ти плановете за следобеда?
– Трябва да взема онази папка с досието от Анди, после ще позвъня на човека във Финсбъри Парк да проверя ще разговаря ли с нас. О... Ник и Илза поръчаха да те питам ще дойдеш ли довечера на къри, поръчано за вкъщи.
Робин бе отстъпила пред комбинираното настояване на Ник, Илза и Страйк, че е нежелателно да иде да живее в супертясна стая с напълно непознати хора непосредствено след като бе държана като заложник под дулото на револвер. След три дни щеше да се премести в стая в апартамент в Ърлс Корт, който щеше да дели с гей актьор, приятел на Илза, чийто бивш партньор се беше изнесъл. Изискванията на новия й съквартирант бяха чистота, здрав разсъдък и търпимост към късните му часове на прибиране.
– Ами добре, чудесно – отвърна Страйк. – Първо трябва да се отбия в службата. Баркли смята, че този път е приклещил здраво Шмекера. Влязъл в хотел и излязъл от него заедно с поредната тийнейджърка.
– Идеално – каза Робин. – Естествено, нямах предвид идеално, това е...