Ариа се надигна.
— Пропуснах ли нещо? Ноъл да не се е…
Хана поклати глава.
— Все още не се е събудил.
Предишния ден един хеликоптер беше докарал тук Ноъл от Роузууд и оттогава той не беше идвал в съзнание. От една страна Ариа очакваше с нетърпение събуждането му. От друга, тя нямаше представа какво да му каже, след като се върне в съзнание. Причината се криеше в това, че макар двамата да ходеха вече повече от година, Ариа съвсем наскоро беше открила, че Ноъл е имал тайна връзка с Алисън Дилорентис, докато тя се е намирала в Убежището. Той знаеше истината за размяната на близначките Дилорентис и не беше обелил и дума пред Ариа — или пред който и да е друг. Да се твърди, че Ариа внезапно бе установила, че не може повече да вярва на Ноъл, беше меко казано. Тя дори стигна дотам, че започна да се чуди дали Ноъл не е Помощникът А., тайният приятел, който помагаше на Али да тормози четирите момичета. Но след това бележката на А. упъти момичетата до бараката. Те бяха убедени, че това е капан, устроен им от Ноъл и Али, затова се обадиха в полицията. Намериха Ноъл със запушена уста и завързан за един стол, почти мъртъв. След това се появи и нова бележка от А.: „Ноъл не беше помощникът“. А. — Али — отново ги беше манипулирала. Ноъл беше просто поредната жертва.
— Госпожице Монтгомъри?
До Ариа беше застанал един висок полицай с щръкнала коса.
— Д-да? — отвърна тя със заекване.
Полицаят — който имаше ръце като на Попай Моряка и червеникава ниско остригана коса — пристъпи към нея.
— Казвам се Кевин Гейтс, от полицейското управление на Роузууд. Можете ли да ми отделите минутка, момичета?
Ариа се намръщи.
— Вчера разказахме на полицията всичко, което знаем.
Гейтс се усмихна мило и кожата около очите му се набръчка. В него имаше нещо, което му придаваше излъчване на плюшено мече.
— Знам. Просто искам да се убедя, че моите хора са ви задали правилните въпроси.
Ариа се ухапа силно от вътрешната страна на бузата. След като Ноъл пострада, тя отново чувстваше, че трябва да си мълчи за А. Не можеше да рискува още някой да се превърне в жертва.
Гейтс ги отведе настрани, в по-уединената част на залата, до една ваза с изключително изкуствено изглеждащи лилии. След като всички насядаха по диваните, той погледна в бележника си.
— Вярно ли е, че сте получили есемеси, в които е пишело, че Ноъл се намира в бараката?
Макар да се намираха доста встрани, Ариа не можеше да се отърве от усещането, че всички в чакалнята ги гледат. Господин Кан надникна иззад списанието. Едно момче с пуловер на Епископалната академия ги гледаше изпод качулката си. Мейсън Байърс, едно от приятелчетата на Ноъл от отбора по лакрос, който седеше до масата в другия край на стаята, спря да разбърква тестето карти и вдигна глава, поглеждайки към групичката им.
— Аз получих ръкописна бележка, не есемес — поясни Хана. — И в нея пишеше да отида в бараката. Обадих се в полицията за всеки случай, ако се окажеше, че наистина има заплаха.
Гейтс си отбеляза нещо в бележника.
— И добре си направила. Онзи, който ви е изпратил това съобщение, най-вероятно е наранил господин Кан — или поне е видял кой го е направил. Носиш ли бележката със себе си?
Хана го погледна притеснено.
— Вкъщи е.
Гейт спря да записва.
— Ще ни я донесеш ли колкото се може по-скоро?
— Ами, да. — Хана потърка носа си със смутено изражение.
Гейтс се обърна към Ариа.
— Господин и госпожа Кан казаха, че същата сутрин си им звъняла няколко пъти, за да ги питаш дали Ноъл се е прибрал. Имало ли е причина да се притесняваш за него?
Ариа положи всички усилия, за да не се спогледа с приятелките си. Беше се обадила онази сутрин, защото възнамеряваше да предаде Ноъл в полицията. Като съучастник на А.
— Не си вдигаше телефона — отвърна просто тя. — Аз съм приятелката му.
Гейтс погледна към Спенсър и Емили.
— Вие двете също сте били при бараката, нали?
— Точно така — отвърна нервно Емили, чоплейки картонената си чаша с кафе.
— Видяхте ли някой, който да изглежда подозрително? Двама души, които може да са откарали Ноъл там?
Спенсър и Емили поклатиха глави.
— Видях само група деца, които играеха футбол — отвърна Спенсър.
— Чакайте малко. — Емили се наведе напред. — Двама души?
Гейтс кимна.
— Екипът криминалисти изследва внимателно снимките на господин Кан в бараката. Сложният начин, по който е бил завързан и му е била запушена устата, може да бъде постигнат само от двама души.