— Добре. Аз, хм, ще те помоля да ми го изпратиш в пощенската кутия на компютъра ми. Взел съм си лаптопа.
— Добре. А за другите репортажи?
— Можеш ли да се върнеш на заглавията? Има ли сред тях още някои за смъртта на Маккафърти или се отнасят за други случаи?
Отне й половин минута да прехвърли заглавията.
— По всичко изглежда, че всички се отнасят за други случаи. Има още няколко за преподавателката, Няма нищо друго за самоубийството. Да ти кажа ли, причината материалът да не изскочи при проучването ми в понеделник е, че думата „самоубийство“ не фигурира никъде в текста. Това беше ключовата дума, по която направих проучването.
Вече го бях разбрал. Помолих я да изпрати в пощенската кутия на компютъра ми репортажите за учителката, благодарих й и затворих.
Обадих се до главното детективско бюро в балтиморс кото полицейско управление и помолих да ме свържатс Джери Либлинг.
— Либлинг на телефона.
— Детектив Либлинг, казвам се Джак Макавой и ще ви бъда особено благодарен, ако ми помогнете. Опитвам се да се свържа с Дан Бледсоу, В каква връзка го търсите?
— На тази тема ще разговарям само с него.
— Съжалявам, не мога да ви помогна, а и другият ми телефон звъни.
— Вижте, знам какво се е опитал да направи за Макафърти. Искам да му кажа нещо, което мисля, че ще му е от помощ, Само това мога да ви съобщя. Но ако не ми помогнете, тогава пропускате шанса да помогнете и на него. Ще ви оставя номера си. Защо не му се обадите и не му го дадете? Нека той да реши.
Последва продължителна тишина; в един момент се запитах дали не е затворил.
— Ало?
— Да, слушам ви. Вижте, ако Дан пожелае да разговаря с вас, той ще го направи. Обадете му се. Има го в телефонния указател.
— Как, в телефонния указател?
— Точно така. А сега ме извинете, имам работа.
И той затвори. Почувствах се ужасно глупаво. Никога не бих се сетил за указателя, защото не познавах ченге, Което би си оставило името там, Отново набрах номера на телефонните услуги в Балтимор и дадох името на бившия Детектив.
— В списъка ми не фигурира Даниел Бледсоу — каза операторката — Имам застрахователна компания „Бледсоу“ и частна детективска агенция „Бледсоу“.
— Добре, дайте ми и двата и адресите им, моля.
— Всъщност те фигурират отделно и с отделни номера, но са на един и същ адрес във Фелс Пойнт.
Тя ми даде информацията и аз най-напред се обадих на частния детектив.
— Частна детективска агенция „Бледсоу“ — обади се глас.
— Добър ден, мога ли да говоря с Дан?
— Съжалявам, но не е възможно.
— Отсъства ли?
— Не. Той е тук в момента, Провери за съобщенияпреди десетина минути. Не знам обаче за колко дълго Не знам програмата му.
Фелс Пойнт представлява късче земя на изток от вътрешния залив на Балтимор. Туристическите магазини ц хотели отстъпват място на далеч по-забавни кръчми и магазини, а след това идват и старите тухлени фабрики ц Малката Италия. На някои улици асфалтът е износен до такава степен, че отдолу се подава старият паваж и кога то вятърът духа право в градчето, довява със себе си влажния мирис на морето или ароматите на захарната фабрика, кацнала точно срещу входа на залива. И двете фирми на Бледсоу се намираха в едноетажно тухлено здание, разположено на Карълайн и Флийт.
Минаваше един. На вратата на малкия му офис имаше пластмасов часовник с подвижни стрелки и думите „ЩЕ СЕ ВЪРНА В“. Часовникът сочеше един. Огледах се нао коло, но не видях някой да спринтира към офиса и реших да го изчакам, след като така и така съм дошъл.
Отскочих до пазара на Флийт, купих си кутия кола и се върнах до колата. Входът на офиса се виждаше добре от шофьорската седалка. Минаха около двайсетина минути, когато зърнах мъж с гарвановочерна коса, шкем бенце, присъщо на средната възраст, приведен и ле; накуцващ да се приближава. Той отключи вратата и влезе. Извадих калъфа с компютъра си и се запътих към него.