— Грег, трябва да приключваме.
— Добре, обади ми се, когато станеш готов. И още едно нещо, Джак.
— Какво?
— Направи някоя снимка.
— Добре.
Докато затварях, си помислих, че малко прекалява. Намесването и на фотограф в тази история щеше да бъде ход с непредвидими последици. Аз самият не знаех дали ще ме огрее, а какво оставаше за фотографа…
— Джак, да ти представя Боб Бакъс, заместник-главният специален агент. Той ръководи екипа. Боб, това е Джак Макавой от „Роки Маунтън Нюз“.
Стиснахме си ръце, хватката на Бакъс беше желязна. Стандартният мачо от ФБР. Докато разговаряхме, той несъзнателно протегна ръка към бюрото и оправи календара.
— Винаги се радвам да се видя с нашите приятели от четвъртата власт. Особено с онези, които не са от околовръстното шосе.
Само кимнах. Това беше част от общоприетите празни приказки и всички го знаехме.
— Джак, защо не отскочим до бюфета да си вземем кафе? — запита Бакъс. — Денят беше достатъчно напрегнат. Тъкмо ще ти покажа туй-онуй по пътя.
Докато се качвахме по стълбите, той не произнесе нищо съществено, освен съболезнованията за смъртта на брат ми. След като и тримата седнахме с кафетата си на една от масите, той вече премина на служебна тема.
— Джак, в момента не сме на служба — каза Бакъс. — всичко, което видиш или чуеш, докато си в Куантико, си остава само за теб. Ясен ли съм?
— Да. На първо време.
— Добре. Ако искаш да промениш уговорката, трябва да разговаряш с мен или Рейчъл и мисля, че можем да го уредим. Съгласен ли си да подпишеш документ на тая тема?
— Разбира се. Но при едно условие — аз да съставя текста.
Бакъс кимна, сякаш бях спечелил точка във финалните дебати.
— Добре. Смятам, че е честно. — Отмести чашата с кафето си настрани, избърса няколко несъществуващи трохички от дланите си и се приведе над масата към мен.
— Джак, след петнайсет минути започва служебно съвещание. Както съм сигурен, Рейчъл вече те е осведомила, че сме задвижили машината на пълен ход. Според мен ще проявим престъпна небрежност, ако не процедираме по възможно най-бързия начин с това разследване. Включил съм целия си екип, осем взети на заем агенти от Секцията по бихейвиористични науки, двама техници на пълен работен ден и шест оперативни работници. Не мога да си спомня до този ден друго подобно разследване с такова ангажиране.
— Радвам се да го чуя… Боб.
Дори и не мигна, когато се обърнах към него с малкото му име. Бях провел малък тест. Очевидно ме третираше като равен; достатъчно често се бе обръщал до този момент на малкото ми име. Реших да видя какво ще стане, ако и аз направя същото. Дотук, добре.
— Свършил си чудесна работа — продължи Бакъс. — С нея си ни създал една здрава основа, от която да тръгнем. Искам да ти кажа, че и ние вече повече от денонощие сме на пълни обороти по случая.
Зад него видях агента, който бе разговарял с мен в офиса на Уолинг, да сяда на една маса с чаша кафе и сандвич. Започна да дъвче, наблюдавайки ни.
— Вече стана дума за многобройния екип, включен в това разследване — каза Бакъс. — В момента обаче най-основната ни грижа е как да го опазим в тайна.
Нещата се развиваха точно така, както бях предполагал и аз трябваше да положа усилия, за да не се издам че осъзнавам тежестта си при разследването на ФБР. Имах здрави позиции. Вече бях вътрешно лице.
— Искате да кажете, че не е желателно да пиша за случая — изрекох спокойно.
— Точно така. Поне засега. Имаме предвид, че ти знаеш достатъчно, дори и без това, което си научил от нас, и доожеш да гръмнеш цялата преса и медиите. Това би била йстинска експлозия, Джак. Само да публикуваш нещо в Денвър, и всички ще наострят уши. През нощта ще плъзне цо цялата мрежа и във всеки вестник. После щафетата де я поемат „Хард Копи“ и останалите таблоиди. Всеки, който не си е заровил главата в пясъка, ще го узнае. А това, държа да го разбереш, Джак, не можем да допуснем. На никаква цена. Веднага щом извършителят разбере, че знаем за него, ще се покрие. И никога не ще успеем да го заловим. А ти не би искал това да се случи, нали? Става въпрос за човека, убил брат ти. Ти не искаш това да се случи, нали?
Кимнах в знак, че разбирам дилемата, и замълчах за момент, докато подредя отговора си. Изгледах подред Бакъс и Уолинг, а после отново Бакъс.
— Вестникът ми вече е вложил достатъчно пари и време в случая — започнах аз. — Репортажът ми буквално е готов чак до запетаите. За да ви стане по-ясно, ще ви кажа, че още тази нощ мога да напиша статия, в която се казва, че властите провеждат национално разследване на възможността, че сериен убиец в продължение на три години действа необезпокоявано.