Когато баща й заминаваше, задълженията като жрец на Ка поемаше брат й Яхмос. Ренизенб се изкачваше бавно по пътеката. Когато наближи, Яхмос се съветваше с Хори — помощник в работите и делата на баща й, в малка скална дупка, близо до вратата на жертвената стая на гробницата.
Хори беше разгънал един лист папирус на коленете си и двамата с Яхмос се бяха навели над него.
Те се усмихнаха на Ренизенб, когато тя дойде и седна до тях на сянка. Брат й Яхмос много я обичаше. Той беше мил и привързан към нея и се отнасяше с нежно и топло благоразположение. И Хори винаги беше много внимателен с малката Ренизенб, а понякога й поправяше играчките.
Когато тя замина, беше сериозен, мълчалив младеж, с пъргави и сръчни ръце. Тя си помисли, че освен поостарял на вид, той в нищо не се е променил. Сериозната усмивка, с която я погледна, беше същата, каквато си я спомняше. Яхмос и Хори мърмореха едновременно:
— За Ипи като по-млад 73 бушела ечемик…
— Тогава всичко излиза 230 за пшеница и 120 за ечемик.
— Да, но цената на дървения материал и зърното за посев бе платена с масло в Перхаа…
Те продължаваха да говорят. Ренизенб седна сънена и не обръщаше внимание на мърморещите гласове на мъжете. След малко Яхмос стана, върна навития на руло папирус на Хори и си тръгна.
Ренизенб седна по-близо в приятната тишина.
След малко докосна рулото папирус и попита:
— Това от баща ми ли е?
Хори кимна.
— Какво казва той? — полюбопитства тя.
Разгъна го и се загледа в означенията, които в нейните очи не значеха нищо.
Хори се усмихна леко, наведе се над рамото й и зачете, плъзгайки пръст по знаците. Писмото беше издържано в натруфения стил на професионален писмописец от Хераклеополис:
„Слугата на Имота, слугата на Ка, Имхотеп, казва: Нека твоето състояние да е като на човек, който живее милиони пъти.
Нека бог Херисхаф, господар на Хераклеополис, и всички други богове да ти помагат. Нека бог Пта (Пта — бог, създал света според предварителен замисъл в собственото си сърце. Бел. прев.) да весели сърцето ти като на човек, който живее дълго. Синът се обръща към майка си, слугата на Ка към майка си Еза. Как си в живота, безопасността и здравето? Как са всички в къщи, как сте? Ти, сине Яхмос, как си в живота, безопасността и здравето? Прави повече за земята ми. Стреми се към пределното, копай земята с усет. Разбери, ако си трудолюбив, аз ще се моля на бога за теб…“
Ренизенб се усмихна.
— Бедният Яхмос! Той капва от работа, сигурна съм.
Наставленията на нейния баща сякаш го извикаха пред очите й с надутите му, малко суетни обноски, с неговите вечни увещания и указания.
Хори продължи:
„Погрижи се добре за моя син Ипи. Чувам, че бил недоволен. Гледай също дали Сатипи се отнася добре с Хенет. Помни това. Не пропускай да пишеш за лена и маслото. Съхранявай произведеното в хамбарите ми — пази всичко мое, инак ще те държа отговорен. Ако земята ми се наводни — тежко на тебе и Собек.“
— Баща ми си е съвсем същият — каза Ренизенб щастливо. — Вечно е с убеждението, че ако го няма тук, нищо няма да бъде свършено както трябва.
Тя остави навития папирус и добави тихо:
— Всичко си е съвсем същото…
Хори не отвърна.
Той разгъна един лист папирус и започна да пише. Ренизенб го погледа лениво. Беше й твърде хубаво, за да говори.
След малко каза замечтано:
— Ще ми бъде интересно да узная как се пише на папирус. Защо не учат всички?
— Не е нужно.
— Може и така да е, но би било приятно.
— Така ли мислиш, Ренизенб? Какво би се променило, ако ти умееше?
Ренизенб се замисли за момент. След това бавно изрече:
— Като ме питаш така, наистина не зная, Хори.
Той продължи:
— Засега неколцина писари стигат за един голям имот, но ще дойде ден, зная, когато ще има армии от писари из целия Египет.
— Това ще бъде добре — рече Ренизенб.
Хори каза бавно:
— Не съм съвсем сигурен.
— Защо не си сигурен?
— Защото, Ренизенб, е лесно и не се искат много усилия да напишеш „10 бушела ечемик“ или „100 броя говеда“, или „10 полета с пшеница“ — а току-виж това, написаното, го приемем за нещо истинско. По този начин писателят и писарят ще започнат да презират човека, който оре полята, жъне ечемика и пасе говедата — когато всъщност полята и говедата са истинските, те не са мастилени знаци върху папирус. А щом всички изписани папируси станат прах и пепел, писарите ще се разпръснат, но хората, които се трудят и жънат, ще продължават да работят и Египет ще живее.
Ренизенб го погледна внимателно и замислено каза:
— Да, разбирам какво имаш предвид. Само онова, което виждаш, докосваш и ядеш е истинско… Да се напише: „Аз имам 240 бушела ечемик“, не означава нищо, освен ако имаш ечемик. Някой би могъл да пише и лъжи!