Смърт… Мислите й за живота естествено затвориха кръга със смъртта. Кай беше мъртъв. Камени може би щеше да умре и лицето му, както това на Кай, щеше бавно да се заличи от паметта й…
Тогава погледна към Хори, застанал тихо до нея. Странно, помисли си тя, никога не е знаела как точно изглежда Хори… Никога не е чувствала нужда да знае…
Заговори и гласът й беше същият, както когато преди време съобщи, че ще слезе сама по пътечката по залез слънце.
— Аз направих своя избор, Хори. Ще разделя живота си с теб за добро или за зло, докато дойде смъртта…
Ръцете му я обгърнаха, по лицето му срещу нейното се появи неочаквана нова сладост. Тя почувства ликуващото богатство да живееш.
„Ако Хори умре — помисли си тя, — аз няма да го забравя! Хори е песен в моето сърце завинаги… Това означава, че тук повече няма да има смърт…“