Получената вест очевидно не беше никак приятна.
Стана още по-интересно. Резидентът притича до някакво място в дъното, върна се с револвер.
Седна пред огледалото. На три пъти вдигна оръжието до слепоочието си, един път налапа цевта.
Ахимас поклати глава. Колко чудесно. Направо приказно. Хайде, застреляй се.
Какво ли са му съобщили от Берлин? Впрочем ясно. Проявената от резидента самоинициатива не е получила одобрение. Меко казано. Кариерата на въображаемия генералски убиец е погубена безвъзвратно.
Не, не се застреля. Свали ръката с револвера. Пак се защура из стаята. Прибра револвера в джоба си. Жалко.
Какво е ставало после в жилището му Ахимас не видя, защото Кнабе затвори прозорците.
Около три часа му се наложи да наблюдава слънчевите отблясъци в стъклата. Ахимас поглеждаше копоя, който потропваше долу и си представяше как ще изглежда замъкът, който скоро ще вдигне на най-високата скала на остров Санта Кроче. Той ще наподобява крепостите, които пазят кавказките планински аули, но на горната площадка непременно ще има градина. Палмите, разбира се, ще трябва да са в качета, но за зелените храсти е хубаво да има тревна настилка, може да се наредят чимове.
Тъкмо решаваше проблема за поливането на висящата градина, когато Кнабе излезе от сградата.
Пръв се усети копоят — отскочи от вратата и изчезна зад ъгъла, а след секунда на вратата се появи самият резидент. Той застана долу и нещо зачака. Скоро се разбра какво.
Откъм безистена се зададе едноместна каляска с кулест кон. Кочияшът скочи от капрата и даде юздите на Кнабе, онзи пъргаво се качи и кулестият потегли в тръс.
Изненада. Кнабе изчезваше от полезрението и нямаше как да го проследи. Ахимас грабна бинокъла и успя да го види как си слага рижа брада. Какво ли с намислил?
Но копоят остана спокоен. Той изпрати каляската с поглед, записа нещо в едно бележниче и си тръгна. Сигурно знаеше къде и защо отива Кнабе.
Добре, щом резидентът потегли с празни ръце, значи ще се върне. Време е за подготовка на операцията.
След пет минути Ахимас беше в квартирата му. Подробно разгледа. Откри две скривалища. В едното — малка химическа лаборатория: симпатическо мастило, отрови, цяла стъкленица нитроглицерин (да не се кани да взриви Кремъл?). В другия — няколко револвера и пари, на вид около трийсет хиляди, книга с логаритмични таблици — вероятно ключ за шифъра.
Ахимас не докосна нищо — остави скривалищата за жандармеристите. Кнабе за съжаление беше изгорил разшифрованата депеша — в умивалника видя останки от пепелта.
Оказа се, че жилището няма заден вход. Лошо. Прозорецът на коридора излизаше към покрива на пристройката. Ахимас прескочи, разходи се по трополящата тенекия и се убеди, че от покрива няма къде да иде. Улукът беше ръждясал, по него не можеше да се спусне. Ясно.
Върна се до прозореца, седна и се настрои за дълго чакане. След девет, когато дългият летен ден вече притъмняваше, иззад ъгъла излетя познатата каляска. Кулестият се носеше с всичка сила, от устата му капеха парцали пяна. Кнабе караше стоешком, бясно въртеше камшика.
Преследват ли го?
Не, май не се задава никой друг.
Резидентът хвърли юздите и хлътна във входа.
Така.
Ахимас се скри на предварително избраното място — зад закачалката в антрето. В ръката си държеше остър нож, който беше взел от кухнята.
Жилището беше подготвено — всичко нагоре с краката, чекмеджетата измъкнати, дори пухените юргани разпрани. Груба имитация на грабеж. Господин Фандорин трябва да стигне до заключението, че хер Кнабе е бил очистен от своите, които доста непохватно са инсценирали взломно престъпление.
Самата операция му отне секунди.
Щракна ключалката, Кнабе успя да притича няколко крачки в тъмното антре и умря, без да разбере какво му се случва.
Ахимас внимателно се огледа — чисто ли е наоколо — и излезе на стълбите.
Долу хлопна врата, чу се говор. Някой се втурна нагоре. Лошо.
Той отстъпи назад. Май тресна вратата доста силно.
Имаше четвърт минута, не повече.
Отвори прозореца в дъното на коридора и пак се скри зад закачалката.
Буквално в следващия момент някакъв човек нахълта в жилището. Търговец на вид.
В ръката му мярна револвер херщал-агент. Хубава машинка. И Ахимас навремето използваше такъв. „Търговецът“ застина над бездиханното тяло, после точно според замисъла му прескочи през отворения прозорец на покрива.
На стълбището беше тихо. Ахимас безшумно се измъкна.
Оставаше само да приключи с келнера от „Метропол“ и първа точка от плана му можеше да се смята за изпълнена.
13.
За да пристъпи към втора точка, трябваше да си поразмърда мозъка.