Благодаря ви за добре свършената работа.
Обзеха го две чувства — приятно и гадно.
С приятното всичко беше ясно. Да убие Фандорин ще е прекрасен щрих в края на цялото му служебно досие. Хем от необходимост, хем ще уреди старите сметки. Всичко ще свърши чисто и прецизно.
Но с второто чувство нещата бяха неясни. Откъде Фандорин е научил адреса? Със сигурност не от NN. Освен това в шест часа е срещата му с Ванда. Тя ли го е издала? Това променяше всичко.
Погледна си часовника. Четири и половина. Повече от достатъчно време за подготовка. Разбира се, нищо не рискува, има всички предимства, но господин Фандорин е сериозен противник, грешки са недопустими.
И още нещо: както не очаква нападение, лесно ще го убие, обаче Фандорин първо трябва да отговори откъде знае адреса.
Само да не е от Ванда.
Сега за Ахимас нямаше нищо по-важно.
В пет и половина застана до прозореца, зад щората.
В шест и три минути в двора, облян в млечна утринна светлина, влезе човек с контешко кремаво сако и модни тесни панталони. Сега Ахимас имаше възможност най-подробно да разгледа стария си познайник. Хареса лицето му — енергично, умно. Достоен опонент. Само на съюзници никога не му бе вървяло.
Фандорин спря пред вратата, вдъхна с пълни гърди. Наду бузи, изпусна въздуха на малки порции. Това да не е някаква гимнастика?
Вдигна ръка и леко почука.
Два пъти, три, после още два.
Трета част
Бяло и черно
Свейската порта
Ераст Петрович се заслуша — тишина. Почука пак. Мълчание. Леко побутна вратата и тя изведнъж поддаде със зловещо скръцване.
Нима капанът е празен?
Протегнал напред ръката с револвера, той бързо изкачи трите стъпала и се намери в квадратна стая с доста нисък таван.
След светлината навън стаята му се стори съвсем тъмна. Вдясно тъмносивият правоъгълник на прозореца със спуснато перде, нататък при стената — железен креват, скрин, стол.
Какво е това на кревата?
Силует на увит в одеяло човек. Някой лежи.
Очите му вече свикнаха с мъждивото осветление и той видя ръка, по-точно ръкав, безжизнено провиснал изпод завивката. Китката в ръкавица беше извърната с дланта нагоре. На пода имаше колт, до него тъмна локвичка.
Каква изненада. Сърцето му се сви от разочарование, той прибра в джоба ненужния вече херщал, прекоси стаята и дръпна одеялото.
Ахимас стоеше неподвижно до прозореца, зад плътното перде. Когато детективът почука по уговорения начин, му докривя. Значи все пак е Ванда.
Всичко в стаята беше подготвено така, че Фандорин да не оглежда цялото помещение, а очите му направо да се фокусират в измамната посока, той да обърне гръб на Ахимас и да си прибере оръжието.
И трите цели бяха постигнати благополучно.
— Така — полугласно каза той, — а сега ръцете зад врата. И да не ви хрумне да се обърнете, господин Фандорин. Ще ви убия.
Яд — това беше първото чувство, което изпита Ераст Петрович, когато видя под завивката примитивна кукла от дрехи и чу зад себе си спокойния уверен глас. Колко тъпо се хвана!
Но ядът му веднага се смени с недоумение. Защо Клонов-Певцов е подготвен? Дебнел е на прозореца и е видял, че вместо Ванда идва някой друг? Но го назова по име. Значи е знаел и е чакал? Откъде е знаел? Дали Ванда не е успяла някак да го уведоми? Не тогава защо чака, защо не се е скрил?
Значи обектът е уведомен за предстоящата визита на „господин Фандорин“, но не и за полицейската операция. Чудна работа.
Впрочем нямаше за кога да се занимава с хипотези. Какво да прави? Да отскочи встрани?
Много по-трудно е да уцелиш човек, обучен при „невидимите“, отколкото си въобразява мнимият жандармерийски капитан.
Но така или иначе, щом се чуят изстрели, ще нахълта полицията и ще открие огън, тогава вече няма да хванат жив обекта.
Фандорин си сложи ръцете зад врата. Спокойно, като противника си, попита:
— И сега какво?
— Свалете сакото — заповяда Ахимас. — Хвърлете го насред стаята.
Дрехата падна тежко — явно освен херщала в джобовете имаше и други неща.
Отзад на колана детективът имаше кобур с малък пистолет.
— Откопчайте деринджъра. Пуснете го под леглото. По-далечко. Сега бавно се наведете. Вдигнете левия крачол. По-високо. Сега десния.
Както се и очакваше — на левия глезен има кама, закрепена с острието нагоре. Добре се е екипирал господин Фандорин. Удоволствие е да си имаш работа с предвидлив човек.