Тя притисна до гърдите си свити юмруци и в този момент пак му се стори, че прилича на Ванда, когато тя говореше за свободната любов — същото предизвикателство и готовност да посрещне оскърбленията. Учителката въздъхна и още веднъж обясни на тъпоумника:
— Съжителствахме като мъж и жена, разбирате ли? Затова той беше по-откровен с мен, отколкото с останалите.
— Разбрах, госпожо, продължавайте — най-сетне отвори уста Фандорин.
— Но вие знаете, че Мишел имаше законна съпруга — реши да прецизира все пак Екатерина Александровна, демонстрирайки с целия си вид, че желае да избегне всякакви недомлъвки и ни най-малко не се срамува от положението си.
— Зная, княжна Титова. Но Михаил Дмитриевич отдавна се беше разделил с нея, тя даже не е п-пристигнала за погребението. Разкажете за чантата.
— Да-да — обърка се Головина, — но искам всичко по реда си. Защото първо трябва да ви обясня… Преди един месец се скарахме с Мишел… — тя се изчерви. — С една дума, разделихме се и оттогава не сме се виждали. Той замина на маневри, после се върна в Минск за един ден и веднага…
— Известни са ми придвижванията му през последния месец — учтиво, но непреклонно върна той събеседницата към основната тема.
Тя помълча, после отсече:
— А известно ли ви е, господине, че през май Мишел осребри всичките си акции и ценни книжа, изтегли всичките си пари, ипотекира рязанското си имение и дори взе голям заем от банката?
— Защо? — сви вежди Ераст Петрович.
Екатерина Александровна сведе очи:
— И аз не знам. Имаше някакво много важно начинание, в което не пожела да ме посвети. Сърдех се, карахме се… никога не съм споделяла политическите му възгледи — Русия за руснаците, обединено славянство, собствен неевропейски път и подобни дивотии. Последната ни и окончателна караница пак отчасти беше за това. Но имаше и нещо друго… чувствах, че вече не съм на първо място в живота му. Беше се появило нещо по-значително от мен… — тя пламна цялата. — Или някой, а не нещо… Добре, това е несъществено. Същественото е — тя сниши глас, — че всички пари бяха в една чанта, която Мишел си беше купил по време на последното пътуване в Париж през февруари. Кафява, кожена, с две сребърни закопчалки с малки ключета. Фандорин присви очи да си припомни дали бяха открили такава чанта сред вещите на покойния при огледа на стая 47. Не, определено не.
— Казваше, че парите ще му трябват за пътуването в Москва и Петербург — продължи учителката. — Щеше да пътува в края на юни, веднага след приключване на маневрите. Не сте намерили чантата, нали?
Ераст Петрович поклати отрицателно глава.
— И Гукмасов ми каза, че е изчезнала. Мишел не я изпускал от очи през цялото време, а в хотела я заключил в сейфа — Гукмасов видял с очите си. А после… след… когато Прохор Ахрамеевич отворил сейфа, там имало само някакви книжа, но чантата я нямало. Той отначало не обърнал особено внимание, защото не е бил на себе си, пък и не знае дори каква сума имаше в чантата.
— К-каква? — попита Фандорин.
— Доколкото ми е известно, над един милион рубли — тихо каза Екатерина Александровна.
Ераст Петрович свирна от учудване, за което незабавно се извини. Всички тези нови сведения никак не му се нравеха. Тайно начинание? Какво тайно начинание може да е имал генерал-адютантът, генерал от инфантерията и командващ корпус? И какви са тези книжа, дето се били намирали в сейфа, когато Фандорин в присъствието на полицейския началник провери сейфа, той беше празен. Защо Гукмасов е решил да скрие книжата от разследването? Това не е детска игра. А най-вече — огромната, просто невероятна сума. Защо му е била на Соболев? И въпросът на въпросите — къде е изчезнала.
Екатерина Александровна погледна угриженото му лице и заговори бързо, поривисто:
— Убили са го, знам. Заради този проклет милион. А после са имитирали по някакъв начин естествена смърт. Мишел беше силен, истински богатир, сърцето му можеше да издържи още сто години битки и потресения, той беше издръжлив по природа, създаден за битки.
— Да — съчувствено кимна Ераст Петрович, — всички го казват.
— Затова и не държах на брак — без да го изслуша, продължи порозовяла от бурните емоции Головина, — защото чувствах: нямам право, той е с друга мисия, не може да принадлежи на една жена, а огризки не искам… Господи, какво говоря. Простете ми… — тя закри с пръсти очите си и продължи по-бавно и мъчително: — Когато вчера получих телеграма от Гукмасов, веднага тръгнах за гарата. Още тогава не повярвах за сърдечната парализа, а като научих и за изчезналата чанта… убит е, сигурна съм — внезапно хвана Фандорин за ръката и той се учуди колко сила се криеше в тънките и китки. — Намерете убиеца. Прохор Ахрамеевич каза, че сте аналитичен гений, че всичко можете. Направете го. Той не може да е умрял от сърдечен удар, изключено Вие не го познавате така, както аз го познавах! — и най-накрая зарида, скрила по детски лице на гърдите му.