— И ако попаднете на следа — продължи Хуртински, — на зазоряване може да го завардим. Само ме уведомете. Петстотин полицаи, естествено, не мога да ви събера, но няма и да потрябват. Дотогава вероятно ще сте стеснили кръга. Пратете ми някого от моите хора, за останалото аз ще имам грижа. Ще се справим отлично и без негово превъзходителство Евгений Осипович.
Ераст Петрович помрачня от доловения в думите му отзвук на московските интриги, които сега трябваше да се забравят.
— Благодаря за предложената помощ, но няма да ми трябват хора — рече той. — Свикнал съм да работя сам. И си имам много добър помощник.
— Да не е онзи вашият японец? — оказа се неочаквано осведомен Хуртински. Всъщност нищо странно, такава си му е работата на човека — да знае всичко за всички.
— Д-да. Той напълно ми стига. От вас искам само едно — кажете ми къде да търся Миша Малкия.
Надворният съветник набожно се прекръсти при отекналия във висините камбанен звън.
— В Хитровка има едно ужасно място. Кръчма, нарича се „Каторгата“. Денем е долнопробна пивница, а вечер се събират апашите. Миша Малкия често се отбива. Ако не — все някой от главорезите му е там. Обърнете внимание и на кръчмаря — върл бандюга. — Хуртински неодобрително поклати глава: — Напразно се отказвате от агентите ми. Мястото е опасно. Това не са ви парижките потайности, а Хитровка. Ще ви извият врата като на пиле. Нека поне някой от моите да ви отведе дотам и да пази отвън. Послушайте ме, не се инатете.
— Много ви благодаря, но сам ще се оправя — самонадеяно отвърна Фандорин.
Глава осма
— Какво врещиш като заклана, Настася? — сопна се Ксаверий Феофилактович и надникна в преддверието.
Готвачката беше глупава жена, цапната в устата и непочтителна към стопанина. Грушин я търпеше само по навик, а и защото проклетницата му правеше изключителни пирожки с ревен и дробчета. Но сприхавото й гласище, което тя изобщо не щадеше във вечните кавги с комшийската Палашка, с кварталния стражар Силич, с просяците, често стряскаше Ксаверий Феофилактович, вглъбен в „Бюлетин на московската полиция“, отдаден на философски размишления или дори потънал в сладка следобедна дрямка.
И сега така се беше разкрещяла тая жена, че го измъкна от поспаливата отпуснатост. Жалко, тъкмо сънуваше, че изобщо не е пенсиониран пристав, а поникнала зелка. Главата му стърчи от пръстта, а до него кацнал гарван, кълве го по лявото слепоочие, но изобщо не го боли, напротив, много му е спокойно и приятно. За никъде не бърза, за нищо не се тревожи. Благодат. Но после гарванът взе да безчинства — закълва го болезнено, жестоко, с трясък, а и се разграчи с всичка сила — и Грушин се събуди с главоболие от олелията на Настася.
— На кука да се превиеш, мискинино! — въпиеше готвачката оттатък. — А ти, поганецо, какво ми жмиш? Искаш да те шляпна с парцала по суратя мазен?
Ксаверий Феофилактович се заслуша в тези филипики и му стана интересно. Кой се е превил? Какъв поганец? С пъшкане се надигна и тръгна да обуздава страстите.
Смисълът на загадъчните й думи му се проясни веднага щом погледна навън. Ами да, пак просяци. Тия дрипльовци от сутрин до вечер само обикалят жалостивите замоскворецки къщурки. Единият — дърт гърбушко, свит доземи, се подпрял на две тояжки. Другият — мърляв киргизец с лекьосан халат и съдрана шапка. Божке, куцо и сакато все към Москва приижда.
— Стига, Настася, ще оглушея от теб — подвикна й той. — Дай им по копейка и да си вървят.
— Ама те за вас питат — обърна се гневно готвачката. — Ей този — посочи с пръст гърбавия — ми вика: събуди го стопанина, че ми требе. Ще ти дам аз едно „събуди го“. Гледай го ти! Не оставят човека на мира.
Ксаверий Феофилактович се взря по-внимателно в просяците. Стоп! Киргизецът нещо познат му се вижда. И не е никакъв киргизец.
Приставът се хвана за сърцето:
— Да не е станало нещо с Ераст Петрович? Къде е той?
Тоя пък бъкел не разбира.
— Фандорин ли те праща, старче? — приведе се към гърбавия. — Какво се е случило?
Инвалидът се изправи и щръкна половин глава над детектива в оставка.
— Е щом и вие не ме п-познахте, Ксаверий Феофилактович, значи маскарада си го бива — рече той с гласа на Ераст Петрович.
Грушин се захласна от възхищение:
— Как да ви позная? Хитро, хитро. Да не беше слугата ви, изобщо нямаше да се досетя. Само че не е ли много уморително все така превит да ходите?
— Няма нищо — махна с ръка Фандорин. — Преодоляването на трудностите е една от насладите на живота.
— По този въпрос съм готов да ви оборя — каза Грушин и поведе гостите в къщата, — не сега де, някой друг път, като седнем край самовара. А сега, доколкото разбирам, сте тръгнали с някаква специална цел?