А не трябваше да я вади.
Кръчмарят се възползва, че двамата му бяха обърнали гръб, внезапно хвана вързания с канап килограмов топуз и с уж леко, но страшно мощно движение удари с него „киргизеца“ по кръглото теме. Чу се отвратително изпращяване и Маса се свлече на пода като чувал, а подлият татарин — чувстваше се дългогодишната му практика — тресна в лявото слепоочие Грушин, който тъкмо се обръщаше, но не успя да се дообърне.
Ераст Петрович катурна масата и издърпа револвера от джоба си, без да разбира какво става.
— Стой! — с див глас изкрещя той. — Полиция!
Един от апашите посегна под масата и Фандорин веднага гръмна. Оня нададе вой, хвана се с две ръце за гърдите, падна на пода и се замята в конвулсии. Останалите притаиха дъх.
— Който мръдне — ще го убия!
Ераст Петрович бързо местеше цевта ту към апашите, ту към кръчмаря, а същевременно трескаво премисляше ще му стигнат ли патроните за всички и какво да прави. Лекар, лекар трябва да викне! Макар че ударите е топуза бяха толкова силни, надали лекар ще помогне… огледа помещението. Отзад е стена, отстрани май също е спокойно: слепият си седи, само върти глава и се пули с ужасните си зъркели, женската се събуди от изстрела и надигна миловидно, но много изпито лице. Очите й черни, лъскави — сигурно е циганка.
— Теб, мръснико, пръв ще те застрелям — викна Фандорин на кръчмаря — няма да чакам, направо тук…
Не довърши, защото циганката скочи безшумно като котка и го удари с бутилка в тила. Ераст Петрович впрочем нищо не успя да види. На него просто му причерня внезапно и съвсем безпричинно.
Глава девета
Ераст Петрович се съвзе постепенно, сетивата му оживяваха едно след друго. Първо се включи обонянието. Смърдеше на кисело, прах и барут. После възкръсна осезанието — бузата му почувства грапава дървена повърхност, китките го боляха. В устата си усети солен вкус — сигурно е кръв. Последни се върнаха слухът и зрението и заедно с тях най-накрая заработи съзнанието му.
Той разбра, че лежи на пода ничком, ръцете му са вързани зад гърба. Отвори едно око, видя мръсно дюшеме, кафява хлебарка, която изчезна встрани, и няколко чифта ботуши. Едните бяха контешки, от шевро, със сребърен обков на върховете и много малки, като детски. По-натам, зад ботушите, Ераст Петрович видя нещо, от което веднага си спомни всичко: право в него гледаше мъртвото око на Ксаверий Феофилактович. Приставът също лежеше на пода и лицето му беше недоволно, дори сърдито, сякаш щеше да каже: „Голяма глупост стана.“ До него видя и окървавеното чернокосо теме на Маса. Ераст Петрович стисна очи. Искаше отново да се върне в тъмнината, за да не вижда и не чува нищо повече, но резки гласове болезнено кънтяха в мозъка му.
— … сече ти пипето, Абдул! — възбудено гъгнеше един като сифилитик. — Оня като заплямпа по нашему, и си викам, че не е той, пък Абдул прас! — с топуза.
Бавен глас по татарски сдъвкваше окончанията:
— Как да не, кратун глупав! Каза т’се — койт е с китайчон, нег удряй!
— Ама тоя не е китайчон, а киргизец.
— Ти с’киргизец! Да н’са толкоз мног’ тия с дръпнати очи тук в Хитровка? А и д’сбъркам — голям работ. Ш’го фърлим в рекат, и т’ва й.
— Ами Фиска — заговори трети глас, подлизурски, но с истерични нотки. — Ако не беше тя, дядкото щеше да ни избие всичките. А ти викаше, че ще са двама, а, Миша? На, Къшея го гръмна. Умира Къшея, Миш. Всичките му вътрешности са разкъсани.
Щом чу името „Миша“, Фандорин окончателно се отказа от връщане в тъмнината. Болеше го главата, но Ераст Петрович пропъди болката, изтласка я в пустотата, в онази мрачина, от която току-що се беше измъкнал. Сега нямаше време за нея.
— Ти, Фиска, заслужаваш камшик в мутрата за туй пиене — вял, отпуснат фалцет. — Но заради този случай ти прощавам. Добре го цапардоса фантето.
Приближиха се чифт пурпурни сахтиянени ботушки и спряха срещу шеврото.
— Ако щеш и камшик, Мишенка — продран женски глас, — само не ме пъди. Трети ден не съм те виждала, соколе. Домъчня ми за теб. Ела днес да се гушкаме.
— После ще се гушкаме — контешките ботуши направиха крачка към Фандорин, — а сега да видим какъв е тоя бръмбар. Обърни го, Шуха. Я виж как му святка окото.
Обърнаха Фандорин възнак.
Значи това бил Миша Малкия. На ръст едвам стига до рамото на циганката, а спрямо апашите е съвсем недорасляк. Лицето му е слабо, нервно, крайчецът на устата му потръпва. Неприятни очи, сякаш риба те гледа, а не човек. Но иначе е хубавец. Косата му с разделена на прав път, по краищата е къдрава. Неприятна подробност: черни мустачки, същите като на Ераст Петрович и по същия начин засукани. Фандорин моментално се зарече никога повече да не си слага фиксаж на мустаците. И веднага си помисли, че няма и да се наложи.