— При нея съм я скрил — съобщи Малкия. — Тя е загубенячка, но няма да ме издаде.
Ераст Петрович здраво хвана мухльото за тънката шия, придърпа го към себе си, загледа го право в кръглите рибешки очи и го попита, натъртвайки на всяка сричка:
— А какво направи на генерал Соболев?
— Нищо — Миша три пъти се прекръсти. — Да умра на бесило, ако лъжа. За генерала нищо не знам. Пьотър Пармьонич каза да взема чантата от сейфа и да действам акуратно. Каза, че там няма да има никой и никой няма да я потърси. И каза, че щом се поуталожат нещата, ще делим на две и с чисти документи ще ме отпрати от Москва. Ако нещо не е наред — ще ме намери и на оня свят. Наистина щеше да го направи, такъв е.
Миша свали от стената ковьорчето, на което бяха избродирани Стенка Разин и княгинята, отвори някаква вратичка в стената и заопипва с ръка. А Фандорин стоеше плувнал в студена пот и се мъчеше да възприеме целия чудовищен смисъл на чутото.
Няма да има никой и никой няма да я потърси? Така ли е казал Хуртински? Значи надворният съветник е знаел, че Соболев няма да се върне жив.
Ераст Петрович беше подценил хитрованския монарх. Не беше глупав Миша, не беше и такъв мухльо, на какъвто се простори. Той се озърна през рамо, видя, че детективът, както и очакваше, е смаян от съобщението и е отпуснал ръката с револвера. Пъргавото човече рязко се обърна, Ераст Петрович видя срещу себе си цевта на рязана пушка и едва успя да я ритне отдолу. Пушката гръмна с трясък и огън, облъхна лицето му с жарка вълна. От тавана се посипа мазилка. Колежкият асесор машинално натисна спусъка и херщалът, с освободен предпазител, пушна безропотно. Миша Малкия се хвана за корема и се свлече на пода с тих стон, а Ераст Петрович с едно наум за бутилката се обърна да види Фиска. Тя дори не надигна глава в цялата шумотевица — само си закри ухото с възглавницата.
Значи затуй Миша беше толкова кротък. И успя да приспи бдителността му, доведе го точно където е искал. Откъде да знае, че Ераст Петрович беше прочут с бързата си реакция дори сред „невидимите“.
Въпросът е тук ли е чантата. Фандорин помести с крак гърчещото се тяло, пъхна ръка в нишата. Пръстите му докоснаха издута кожа. Тя е!
Фандорин се наклони над Миша. Онзи мигаше и конвулсивно облизваше пресъхналите си устни. На челото му блестяха капки пот.
— Дохтор! — прошепна раненият. — Всичко ще си кажа, нищо няма да крия!
Ранен е тежко, установи Ераст Петрович, но херщалът е с малък калибър, така че, ако веднага го откара в болница, може и да го спасят. Трябва да го спасят — такъв важен свидетел.
— Стой мирен и не мърдай — му каза. — Ще намеря файтон. Опиташ ли се да ми се криеш пълзешком, ще ти изтече кръвта.
В кръчмата беше празно. През мърлявите прозорчета влизаше мъждивата светлина на ранното утро. Насред мръсния под се въргаляха прегърнати мъж и жена. Жената беше с вдигнати поли — Ераст Петрович отвърна поглед. Май нямаше никой друг. Не, на пейката в ъгъла спеше снощният слепец: торбата под главата, бастунът на земята. Кръчмаря Абдул, с когото Фандорин непременно трябваше да се види, го нямаше. А, какво е това? Май някой хърка.
Ераст Петрович безшумно отвори басмената завеска и му олекна — ето я мръсната твар. Проснал се на сандъка, брадата му щръкнала, бърните му отворени. Колежкият асесор му втъкна цевта право в устата. И каза сърдечно:
— Ставай, Абдул. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Татаринът отвори очи. Те бяха черни, матови, абсолютно безизразни.
— Хайде, пробвай да ми избягаш — помоли го Фандорин, — да видиш тогава как ще те убия като куче.
— Защо д’бягам — спокойно отговори убиецът и се прозя, — не съм малчо д’бягам.
— Ще отидеш на бесилото — каза колежкият асесор и с омраза го погледна в равнодушните очички.
— Както с’нареди — съгласи се кръчмарят, — както е рекъл Аллах.
Ераст Петрович едва изтрайваше — така го сърбеше показалецът…
— За Аллах ли ще ми говориш, гадино! Къде са убитите?
— Засега ги прибрах в килера — охотно съобщи нечовешкото създание. — Мислех после в рекат’да фърлям. Ет’килер — и показа дървена врата. Тя беше затворена с райбер.
Ераст Петрович свърза Абдул със собствения му кожен колан и с натежало сърце отвори райбера. Вътре беше тъмно.