Генералът притеснен избърса с кърпа потното си чело.
— В моето управление няма никакъв Певцов. Възможно е наистина да е пристигнал от Петербург и да е бил в пряка връзка с Хуртински през главата на губернското началство. Предполагам следното — Караченцев нервно подръпна рижия си бакенбард. — Хуртински тайно от вас и от мен… — той преглътна — е изпълнявал някакви конфиденциални поръчения от най-високо място. Измежду тях вероятно и надзор по посещението на Соболев. Защо е бил нужен — не знам. Очевидно Хуртински е научил отнякъде, че Соболев носи у себе си много голяма сума, а свитата изобщо не знае. В нощта на четвъртък срещу петък са му докладвали за скоропостижната кончина на генерала в гостоприемница „Англия“ — вероятно агенти, които негласно са следили Соболев, и… Както знаем, надворният съветник беше алчен и не подбираше средствата. Съблазнил се е да присвои невероятния трофей и е пратил касоразбивача Миша Малкия да открадне чантата от сейфа. Но аферата, предприета от Хуртински, е била разкрита от капитан Певцов, който най-вероятно е бил изпроводен да наблюдава наблюдаващия — в нашето ведомство това често се прилага. Певцов изземва чантата, явява се при Хуртински и го обвинява в двуличие и грабеж. Веднага след напускането на капитана надворният съветник си дава сметка, че песента му е изпята, пише бележката, с която се покайва, и се обесва… Това е единственото обяснение, което ми хрумва…
— Звучи правдоподобно — призна Долгорукой. — Какви действия предлагате?
— Незабавно да пратим запитване в Петербург относно личността и пълномощията на капитан Певцов. А ние с Ераст Петрович засега ще се заемем да прегледаме книжата на самоубиеца. Аз ще взема бумагите от сейфа, а господин Фандорин ще проучи бележника на Хуртински.
Колежкият асесор неволно се подсмихна: много хитро дели плячката генералът за едного целият сейф, за другиго бележникът за делови записки, изложен открито върху писалището на покойния.
Долгорукой почука с пръсти по бюрото и с привично движение нагласи леко накривилата се перука.
— Тоест, Евгений Осипович, изводите ви се свеждат до следното: Соболев не е убит, а е умрял от естествена смърт; Хуртински е жертва на прекомерното си користолюбие; Певцов е човек от Петербург. Съгласен ли сте с тези заключения, Ераст Петрович?
Фандорин кратко отговори:
— Не.
— Любопитно — оживи се губернаторът. — Дайте да чуем какви ги тъкмите вие: „това първо“, „това второ“, „това трето“.
— На услугите ви, ваше сиятелство… — Младият мъж помълча — сигурно за по-впечатляващо — и решително заговори: — Генерал Соболев е участвал в някакво секретно начинание, за което още нищо не знаем. Д-доказателства? — тайно от всички е събрал огромна сума пари. Това първо. В хотелския сейф е имало поверителни документи, които свитата на генерала е укрила от властите. Това второ. Самият факт, че негласно е бил наблюдаван — а мисля, че Евгений Осипович е прав и Соболев е бил следен, — това трето. — Мислено добави: „Казаното от госпожица Головина — това четвърто“, но не искаше да намесва в разследването минската учителка. — Още не съм готов с изводите, но ще си позволя п-предположения. Соболев е убит. По някакъв хитър начин, имитиращ естествена смърт. Хуртински е жертва на алчността си, сбъркал се е от чувство за безнаказаност. В това също съм съгласен с Евгений Осипович. А истинският престъпник, основната задкулисна пружина е онзи, когото знаем като „капитан Певцов“. От тази личност до смърт се е ужасил Хуртински — хитрец и разбойник от к-класа. У тази личност е чантата. „Певцов“ всичко знае и е вездесъщ. Такива свръхестествени способности много ме смущават. Блондина със светли очи, който два пъти се появява с жандармерийския мундир — него трябва да открием на всяка цена.
Полицейският началник уморено разтърка клепачи:
— Не е изключено Ераст Петрович да е прав, аз да бъркам. В дедукцията господин колежкият асесор е много по-добър от мен.
Князът с пъшкане стана от писалището, отиде до прозореца и пет минути гледа файтоните, запълнили „Тверской“ като река.
Обърна се и с необичайно делови глас каза:
— Ще докладвам горе. Спешно, с шифрована депеша. Щом получа отговор, ще ви повикам. Трябва да мога веднага да ви намеря. Евгений Осипович, къде ще бъдете?
— В кабинета си тук. Ще прегледам бумагите на Хуртински.
— Аз ще съм в „Дюсо“ — докладва Фандорин. — Честно казано, капнал съм от умора. Две денонощия п-почти не съм спал.