— Вървете, драги, поспете час-два. Ще пратя да ви вземат.
Всъщност Ераст Петрович не възнамеряваше да си ляга, но искаше да се освежи с ледена вана, после и един масаж ще му дойде добре. А за спане — какво ти спане, когато стават такива чудеса. До сън ли му е?
Фандорин отвори вратата на стаята и отскочи назад — право в краката му падна Маса и почти удряйки бинтованата си глава в пода, занарежда:
— Господарю, няма прошка за мен, няма прошка. Не предпазих вашия онши, не опазих важната кожена чанта. Но с това прегрешенията ми не свършиха. Заради непоносимия позор исках да се самоубия и си позволих да се възползвам от вашия меч, но той се счупи и сега ми тежи още едно тежко престъпление.
На масата лежеше счупена на две парадната шпагичка.
Ераст Петрович седна на пода до страдалеца. Леко го погали по главата — дори през кухненската кърпа се усещаше огромната цицина.
— Маса, не си виновен за нищо. Грушин-сенсей го погубих аз и никога няма да си го простя. И за чантата не си виновен. Не си проявил нито страх, нито малодушие. Просто тук животът е друг и правилата са други, още не си им свикнал. А шпагата е боклук, тенеке, с нея не можеш да се заколиш. Ще купим друга, струва само петдесет рубли. Не е ф-фамилен меч.
Маса вдигна глава, по изтерзаното му лице се стичаха сълзи.
— Но аз настоявам, господарю. За мен е невъзможно да живея, след като така ужасно измамих очакванията ви. Заслужавам наказание.
— Добре — въздъхна Фандорин. — Ще научиш наизуст още десет страници от речника.
— Не, двайсет!
— Добре, обаче не в момента, а като ти мине главата. Сега по-добре ми приготви ледена вана.
Маса се втурна с празната кофа, а Ераст Петрович седна до масата и отвори бележника на Хуртински. Всъщност не беше бележник, а английски schedule-book, записник-календар с отделна страница за всеки ден от годината. Удобно измислено, Ераст Петрович и друг път ги беше виждал. Взе да прелиства, но не очакваше да намери нещо съществено. Всичко важно и секретно надворният съветник, естествено, е съхранявал в сейфа, а в календара бяха записани само разни паметни бележки — насрочените делови срещи, аудиенции, посещения. Много от имената бяха означени с една или две букви. Ще трябва да провери всичко това. На 4 July, Tuesday (тоест на 22 юни, вторник) окото му се задържа на някакво продълговато мастилено петно. Дотук в бележника нямаше никакви петна и дори задрасквания — явно Хуртински е бил изключителен чистофайник. И формата му чудновата — все едно мастилото не е капнало от перодръжката, а е размазано нарочно. Фандорин вдигна страницата към светлината. Не, нищо не се вижда. Прокара леко пръст. Май нещо е било написано. Покойният е ползвал стоманено перо, натискът е силен. Но не успяваше да го разчете.
Маса донесе кофа вода, затропа в банята, чу се шуртене на вода.
Ераст Петрович взе куфарчето с инструментите, намери нужното приспособление. Обърна страницата с петното, от задната страна наложи тънко листче оризова хартия и няколко пъти мина отгоре му с каучуково валяче. Листчетата не бяха обикновени, а напоени със специален разтвор, който реагираше и на най-леките следи. С тръпни от очакване пръсти вдигна листчето. На матовия фон се беше очертал слаб, но отчетлив контур: Метропол №19 Клонов.
Записано на 22 юни. Какво имаме тогава? Командващият 4-ти корпус генерал Соболев е завършил маневрите и е подал рапорт за отпуск. Така, а в хотел „Метропол“, в 19-а стая, се е намирал някакъв господин Клонов. Каква връзка може да има между тези два факта? Вероятно никаква. Но защо Хуртински е замазал името и местонахождението му? Много интересно.
Ераст Петрович се съблече и влезе в ледената вана, която за миг го накара да забрави всички грижи и да напрегне цялата си душевна и физическа енергия. Гмурна се под водата и преброи до сто и двайсет, а когато подаде глава навън и отвори очи, ахна и пламна от неудобство: на вратата на банята беше застинала графиня Мирабо, морганатичната съпруга на негово височество Евгений Максимилианович, граф Лихтенбургски, и тя поруменяла.
— Моля да ме извините, мосю Фандорин — смотолеви на френски графинята. — Вашият слуга ме пусна в стаята и ми посочи тази врата. Предположих, че тук е кабинетът ви.
Възпитанието инстинктивно го подтикна да скочи прав в присъствието на дама, но в същия миг той още по-панически се бухна обратно във водата. А графинята още по-изчервена отстъпи назад.
— Маса! — гневно изрева Фандорин. — Маса!!!
Мръсникът палач се появи с хавлията в ръце, поклони се:
— Какво ще желаете, господарю?
— Ще ти дам едно желание! — изпадна вече в необуздана ярост Ераст Петрович. — Този път аз ще те принудя да си изкормиш червата! И не с тенеке, а с клечка за ориз! Не ти ли го набих в главата, безмозъчен борсук, че в Европа банята е интимно място! Заради теб изпаднах в неудобно положение, а дамата умря от срам! — и викна на руски: — Моля да ме извините! Заповядайте, графиньо, сега идвам! — и пак на японски: — Дай ми риза, панталон, сюртук, гнусен плазмодий!