— Да, прав сте — призна Караченцев.
— И освен това лекотата, с която Клонов убива, нещо не ми прилича на имперска поръка.
Полицейският началник го възпря с вдигната длан:
— Чакайте, чакайте, не се увличайте. Какви убийства все пак? Ние още не знаем дали Соболев е бил убит. Според резултатите от аутопсията е починал от естествена смърт.
— Не, убит е — отсече Ераст Петрович. — Макар да не е ясно как са успели да го прикрият. Ако по оня ден знаехме всичко, което знаем днес, можеше да инструктираме професор Уелинг да го изследва най-обстойно. Той предварително беше сигурен, че смъртта е настъпила по естествени причини, а изначалната позиция до голяма степен решава нещата. Освен това — колежкият асесор се спря пред генерала — нещата не приключиха само със смъртта на Соболев. Клонов отряза всички възможни пътища за разследване. Сигурен съм, че тайнствената смърт на Кнабе е негово дело. Кажете, немците щяха ли да затрият свой генералщабен офицер, пък било и от най-голям уплах? В цивилизованите страни не се постъпва така. В краен случай можеха да го накарат да се застреля, но намушкан с нож за месо? Невъзможно! А на Клонов точно му приляга — нали с вас разбрахме, че случаят е разкрит. Ако не беше чантата с милионите, отдавна да сме турили точката на разследването. Много е съмнителна и внезапната смърт на келнера от „Метропол“. Май единственото провинение на този нещастник Тимофей Спиридонович е, че е помогнал на Клонов да намери изпълнителката — Ванда. Ох, Евгений Осипович, вече всичко ми се вижда съмнително! — възкликна Фандорин. — Дори смъртта на Миша Малкия. Дори самоубийството на Хуртински!
— Е, това е прекалено — имаме предсмъртната бележка.
— Кажете ми с ръка на сърцето: Пьотър Пармьонович щеше ли да посегне на живота си заради заплаха от разобличение? Чак толкова да е бил човек на честта?
— Честно казано, надали — скочи от мястото си и Караченцев и взе да крачи покрай стената. — По-скоро щеше да се опита да избяга. От книжата в сейфа му става ясно, че е имал влог в цюрихска банка. Ако не успееше да избяга, щеше да моли за милост, да подкупва съдиите. Много добре познавам тази порода, изключително жизнеспособни човечета. Хуртински по-скоро щеше да отиде в каторга, отколкото да се беси. Обаче бележката е написана от него, в това не се съмнявам…
— Най ме смущава, че във всички случаи или изобщо не изниква подозрение за убийство, или — както е при Кнабе или Миша Малкия — то изцяло пада върху други: в първия инцидент върху германски агенти, във втория върху Фиска. Това свидетелства за висш професионализъм — Ераст Петрович присви очи. — Едно не разбирам — как така е оставил жива Ванда… По този повод впрочем, Евгений Осипович, трябва незабавно да пратите хора да я махнат от „Англия“. Ами ако истинският Клонов й телефонира? Или, не дай Боже, реши да поправи непонятната си грешка?
— Сверчински! — викна генералът и излезе да даде разпореждания.
Когато се върна, колежкият асесор стоеше до закачената на стената карта и я проучваше с показалец.
— Къде е това нещо — „Троицки метох“?
— „Троицки метох“ е странноприемница в Покровка близо до черквата „Света Троица“. Ето тук — посочи генералът. — На „Хохловски переулок“. Навремето наистина е бил малък манастирски дом, а сега е някакъв полусрутен лабиринт от пристройки, крила и барачки. Обикновено го наричат само „Троица“. Много неугледно място, и то на един хвърлей от Хитровка. Но се обитава от хора, които не са съвсем пропаднали — комедианти, шивачки, разорени търговци. Те не се задържат там — или изплуват, или пропадат още по-безнадеждно, на хитрованското дъно.
Докато отговаряше толкова подробно на елементарния въпрос, полицейският началник явно мислеше за друго и личеше, че му е трудно да реши. След края на обяснението му настъпи пауза.
Ераст Петрович разбра, че разговорът им навлиза в главната фаза.
— Разбира се, това е много рискована стъпка, Евгений Осипович — тихо каза колежкият асесор. — Ако предположенията ми са п-погрешни, може да си съсипете кариерата, а вие сте честолюбив човек. Но затова дойдох при вас, а не при Владимир Андреевич, защото той със сигурност няма да рискува. Много е предпазлив — въпрос и на възраст. От друга страна, положението му не е толкова деликатно като вашето. Министерството очевидно върти интриги зад гърба ви, в които, ще прощавате, вие сте прецакан. Граф Толстов не е намерил за необходимо да ви посвети в случая „Соболев“, обаче се е доверил на Хуртински, долен човек, дори престъпен. Някой още по-хитър от министъра провежда своя собствена операция. Държат ви настрана от тези събития, но в крайна сметка отговорността ще падне върху вас. Боя се, че вие ще п-платите за всичко. А най-обидното е, че няма и да разберете кой ви е натопил и защо. За да се изясни истинският смисъл на всички тези интриги, трябва да се залови Клонов. Тогава ще имате коз.