— Ако пък наистина е правителствен агент, с гръм и трясък ще изхвърча в оставка. В най-добрия случай — мрачно възрази Караченцев.
— Евгений Осипович, нещата все едно няма да може да се потулят, пък и грехота е — и не толкова заради Соболев, колкото от безпокойство: каква е тази т-тайнствена сила, която реди съдбините на Русия? С какво право? И какво ще ни погоди утре?
— За масоните ли намеквате? — учуди се генералът — Граф Толстов наистина членува в ложата, а и Вячеслав Константинович Плевако, директорът на полицейския департамент. Поне половината от най-влиятелните хора в Петербург са масони. Само че те нямат нужда от политическо убийство — могат законно да го притиснат както си щат.
— Никакви масони — намръщи чело Фандорин в израз на досада. — За тях всички знаем. А тук се чувства истински заговор, не оперетен. И в случай на успех, ваше превъзходителство, ще докопате такова к-ключе за пещерата на Аладин, че свят ще ви се завие.
Евгений Осипович от вълнение размърда рижи вежди. Примамливо, много примамливо. И на юдата Вячеслав Константинович (това ми бил приятел!), и на самия граф Толстов така добре ще им натрие фасона. Ами да, не си играй с Караченцев, не го прави на глупак. Прекалихте, господа, самозабравихте се. Добре, тайно проследяване на заговорника — това е ясно, такива неща се правят, и то дискретно. Но под носа на агентите ви да убият народния герой — това си е направо скандал. Къде гледате, петербургски умници! Сега сигурно си скубете косите, треперите в креслата си!
И хоп! — Евгений Осипович ви поднася на табличка злодея. Хм, може би да го поднесе на по-високо място? Този случай е е-хеее!
И пред мисления му взор се разкриха такива главозамайващи перспективи, че му секна дъхът. Но същевременно го присви под лъжичката. От страх.
— Добре — обади се той предпазливо, — да речем, арестуваме Клонов. А той млъкне и не проговори. Ако разчита на покровителите си. Тогава какво ще правим?
— Абсолютно резонно поставен въпрос — кимна колежкият асесор, без да издава радостта си, че събеседването потръгва от теоретичната фаза към практичната, — и аз над туй умувам. Няма да е никак лесно да се арестува Клонов, но да го накараме да проговори ще е с-сто пъти по-трудно. Затова имам едно предложение.
Евгений Осипович наостри слух, понеже вече знаеше от опит, че експедитивният млад мъж няма да предложи глупост и ще поеме най-трудната част.
— Вашите хора ще завардят „Троица“ от всички страни, така че хлебарка да не може да се шмугне — Фандорин с хазартна страст скочи към картата. — Тук кордонче, тук и тук. Ще се заградят околните дворове, понеже ще е ранно утро и мнозина още ще спят. При самата „Троица“ — няколко души от най-добрите агенти, трима-четирима, не повече. Те трябва да действат много прецизно и с идеално прикритие, да не би да го подплашат, опазил Бог. Ще чакат моя сигнал. Аз ще вляза сам в стаята на Клонов и ще си поиграя с него на откровеност. Той няма да ме убие веднага — ще иска да разбере какво знам, откъде съм се появил и какви цели преследвам. Ще изпълним с него едно прекрасно па-де-дьо: аз малко ще му открехна завесата — той малко ще ми се разкрие — после отново аз — и отново той. Сигурен, че ще може да ме унищожи щом си поиска, Клонов ще е по-откровен с мен, отколкото в случай на арест. Не виждам друг начин.
— Обаче рискът е огромен — каза Караченцев. — Ако сте прав и той е такъв виртуоз в убийствата, може да…
Ераст Петрович лекомислено вдигна рамене:
— Както казва Конфуций, благородният вини себе си.
— Бог да ви пази. Случаят е от първостепенна важност. Или гърдите в позлата, или главата в торбата — гласът на главния полицейски началник прочувствено трепна. Той стисна здраво ръката на Фандорин. — Вървете си в хотела, Ераст Петрович, и хубавичко поспете. За нищо не се тревожете, лично ще подготвя операцията. Сутринта ще отидете в „Троица“ и ще видите с очите си добре ли са се маскирали моите юнаци.
— Направо сте като Василиса Премъдра, ваше превъзходителство — грейна в белозъба усмивка колежкият асесор. — Спи, Иванушка, утрото е по-мъдро от вечерта, нали? Да, наистина съм малко уморен, а утре няма шега. Точно в шест съм в „Троица“. Условен знак, за да ми дойдат на помощ вашите хора, ще е изсвирване. Преди сигнала да не съм ги видял! Ако ми се случи нещо — не го оставяйте да се измъкне. Това вече е лична молба, Евгений Осипович.