Той кимна, отстъпи назад и клекна в ъгъла. Не знаеше как да постъпи с Джафар от Назран. Джафар беше съвсем млад, към седемнайсетгодишен. Дали да не му каже, че конят му е неспокоен вън на коневръза — защо не излезе да го нагледа. Но си спомни за казашкото момче и прецени, че не бива да го прави. Джафар не му е виновен за нищо, но ще умре, така му било писано.
И Джафар умря пръв. Той пи от стомната заедно е всички и почти веднага заби нос в масата. Друг от сътрапезниците се изсмя, но смехът му се превърна в предсмъртен хрип. Трети рече: „Няма въздух“, хвана се за гърдите и падна. „Какво става, Мохама?“ — заплете език четвъртият, свлече се от пейката и се вцепени, свит на кравай.
Чернобрадият погледна умиращите си другари, после втренчи единственото си око в търпеливо изчакващия Ахимас.
— Ти чийо си, момиче? — едвам изломоти. — Защо са ти толкова бели очите?
— Не съм момиче — отвърна онзи, — аз съм Ахимас, син на Фатима. А ти си мъртъв.
Мохама оголи жълтите си зъби, сякаш чутото много го зарадва, бавно посегна към позлатената ръкохватка на сабята, но така и не я измъкна от ножницата, а захриптя и рухна на пръстения под. Ахимас стана, извади кинжала изпод момичешката рокля, взря се в немигащото око на Мохама и му преряза гърлото с леко бързо движение, както го беше учил вуйчо му. После топна пръсти в горещата кръв, която шурна на тласъци.
Евгения
1.
На двайсет години Ахимас Велде беше любезен немногословен млад мъж, на вид по-зрял от възрастта си. Летуващите на прочутите бани в Соленоводск, а и местните го възприемаха просто като възпитан младеж от семейство на богат търговец, студент в Харковския университет, пристигнал в дълга отпуска да си укрепи здравето. Но за сведущите хора, които с малцина споделяха своите знания, Ахимас Велде беше човек сериозен и солиден, който винаги знае какво прави и го прави докрай. Сведущите хора го наричаха помежду си Аксахир, което означава Бял маг. Ахимас не възразяваше — щом е маг, маг да бъде. Макар че нямаше нищо общо с магиите, всичко се основаваше на преценка, хладнокръвие и психология.
Картата на студент от Харковския императорски университет вуйчо му беше спазарил за триста и петдесет книжни рубли — без пари. Зрелостното свидетелство от гимназията с гербов печат и истински подписи му излезе доста по-скъпо.
След Чанах Хасан прати племенника си да учи в кроткия град Соленоводск, плати за първата година и се върна в планините. Ахимас живееше в пансиона с други момчета, чиито бащи служеха в далечни гарнизони или прекарваха кервани от запад на изток, от Черно море към Каспийско, и от север на юг, от Ростов до Ерзерум. Не успя да се сближи с връстниците си — нямаше нищо общо с тях. Той знаеше неща, които те не знаеха и надали някога биха си представили.
Затова още първата година, когато учеше в подготвителния клас, се яви една спънка. Кикин, яко широкоплещесто момче, което държеше в страх и подчинение целия пансион, намрази „чухонеца“, а след него в тормоза се включиха и останалите. Ахимас опита да търпи, защото сам не можеше да излезе на глава с всички, но стана още по-зле. Една вечер в спалнята откри, че цялата му възглавница е омазана с кравешки фъшкии, и разбра: нещо трябва да се направи.
Претегли всички възможни варианти.
Може да изчака вуйчо му да си дойде и да го помоли за помощ. Но не се знае кога ще стане това. И най-вече — никак не му се щеше в очите на Хасан да помръкне почтителният интерес, който беше събудил у него в Чанах.
Може да се сбие с Кикин, но надали ще победи — онзи е по-голям, по-силен, а и надали ще се бие един на един.
Може да се оплаче в настоятелството. Но на Кикин баща му е полковник, а Ахимас е някакъв си племенник на див планинец, който за плата на пансиона и гимназията развърза кожена кесия с турски жълтици.
Най-простото и правилно решение беше Кикин да изчезне. Ахимас си поразмърда мозъка и измисли как да го направи чисто и точно.
Кикин го риташе, замеряше го с железни кабари и го целеше с фунийки и дъвкана хартия, а Ахимас чакаше да стане май. През май започваше летният сезон и учениците ходеха да се къпят на Кумка. Още от началото на април, когато водата беше толкова студена, че дъхът му спираше, започна да се упражнява в гмуркането. До май вече можеше да плува под вода с отворени очи, проучи речното дъно и с лекота можеше да не диша цяла минута. Всичко беше готово.
Стана много лесно, точно както го беше замислил. Всички отидоха на реката. Ахимас се гмурна, хвана Кикин за крака и го дръпна под водата. В ръката си държеше връв, а другия й край здраво беше вързал за подводно коренище. Навремето Хасан го беше научил да прави кабардински възел — стяга се за миг, а който не знае как изобщо не може да го развърже.