Сега рязко затегна възела на глезена на врага си, изплува на повърхността и излезе на брега. Преброи до петстотин и пак се гмурна. Кикин лежеше на дъното. Устата му беше отворена, очите също. Ахимас се вслуша в себе си и не усети нищо друго освен спокойно задоволство от добре свършената работа. Развърза връвта и изплува. Момчетата крещяха и се плискаха с вода. Чак по-късно се сетиха за Кикин.
След като тази спънка отпадна, животът в пансиона стана доста по-приемлив. Без тартора Кикин престанаха да дразнят „чухонеца“. Ахимас минаваше от клас в клас.
Не беше нито слаб, нито добър ученик. Чувстваше, че от всички тези науки надали нещо ще му е от полза в живота. Хасан идваше рядко, но всеки път взимаше племенника за една-две седмици в планината — да половуват и да спят под звездите.
Когато завършваха шести клас, възникна нова спънка. Извън града, на трети километър на Ставрополския пощенски път, имаше увеселителен дом, където вечер идваха мъже измежду летовниците. От известно време там ходеше и Ахимас, който на шестнайсет години така се беше източил и заякнал, та спокойно можеше да мине за двайсет годишен. Това вече си беше нещо истинско — не да учи наизуст откъси от „Илиада“-та на старогръцки.
Веднъж имаше малшанс. Долу в общия салон, където изрисуваните жрици пиеха лимонада и чакаха да ги отведат на горния етаж, срещна инспектора на гимназията, колежки съветник Тенетов, със сако и фалшива брада. Онзи по погледа му разбра, че е разпознат, нищо не каза на Ахимас, но оттогава люто намрази светлоокия шестокласник. Скоро стана ясно накъде вървят нещата — инспекторът непременно ще го скъса на летните изпити.
И срамно, и скучно му беше да повтаря класа. Ахимас се замисли какво да прави. Ако не беше Тенетов, а някои от преподавателите, Хасан можеше да му бутне рушвет. Но Тенетов не взимаше подкупи и много се гордееше с това. Рушвети не му трябваха — преди две години колежкият съветник се беше оженил за вдовица на търговец; срещу сто хиляди зестра и най-хубавата къща в целия град.
Нямаше начин да промени отношенията с Тенетов: само като го погледнеше, инспекторът се изкривяваше от злоба.
Ахимас премисли всички възможни варианти и избра най-подходящия.
Тази пролет в Соленоводск се случиха неприятности: непрокопсаници завардваха късни минувачи, ръгаха им нож в сърцето и обираха часовници, портфейли, пръстени — каквото падне. Говореше се, че гастролирала прочутата банда „Касапите“ от Ростов.
Една вечер, когато инспекторът се прибираше от ресторанта на Петросов, на тъмната пуста уличка го причака Ахимас и го намушка с кинжала в сърцето. Взе му часовника със златен ланец и портфейла, после ги хвърли в реката, а съдържанието прибра — двайсет и седем рубли книжни пари.
Мислеше, че и това затруднение е решено, но нещата се обърнаха срещу него. Слугиня от съседната къща го видяна, когато, забързан от местопрестъплението, триеше с откъсната трева кинжала. Съобщила в полицията и го прибраха в ареста.
Добре че по това време вуйчо му беше в града.
Той заплашил слугинята, че ще й отреже носа и ушите и тя отишла при полицейския началник да му каже, че се е припознала. После Хасан лично ходил при него, платил му пет хиляди сребърни рубли — всичко спастрено покрай контрабандата — и арестантът излезе на свобода.
Беше го срам. Когато с вуйчо му седнаха един срещу друг, Ахимас не смееше да го погледне в очите. После му разказа цялата истина — и за Кикин, и за инспектора.
След дълго мълчание Хасан въздъхна. Каза: „Аллах намира всекиму предназначението. Стига учение, момко, да се хващаме на работа.“
И започна нов живот.
2.
По-рано Хасан докарваше от Турция и Персия контрабандата и я продаваше на прекупвачи. Сега започна да я разнася лично — до Екатеринодар, Ставропол, Ростов, на нижегородския панаир. Стоката вървеше добре, защото Хасан не беше скъпчия. С купувача си стискаха ръка и поливаха сделката. После Ахимас настигаше клиента, убиваше го и връщаше покупката обратно — за нова продан.
Най на кяр бяха от ходенето в Нижни Новгород през 59-та. Продадоха една и съща партида астраган — десет денка — три пъти. Първия път за хиляда и триста рубли (Ахимас настигна търговеца и служителя в дюкяна му на горски път, уби и двамата с кинжал); втория път за хиляда и сто (прекупвачът успя само учудено да изохка, когато любезният студент, с когото пътуваха заедно, му заби острието в джигера); третия път за хиляда и петстотин (в пояса на арменеца, гледай ти късмет, намери още почти три хиляди).