Ахимас тъкмо понечи да попита каква е тази стая, и стопанинът сам му предложи:
— Искате ли да я видите?
Докато слизаха в избеното помещение (в него се влизаше през отделен вход от двора), Медведев разказа как инженер от Щутгарт му направил хранилището за пари със стоманена врата, дебела цяла педя. Тя е с комбиниран код от осем цифри, известен само нему, и той, Медведев, го сменя всеки ден.
Влязоха в подземното помещение, където гореше газена лампа. Ахимас видя стоманена стена и кована врата с кръгли гвоздеи.
— Никой не може да я отвори, нито да я взриви — похвали се стопанинът. — Лично градоначалникът си пази парите при мен, и полицейският началник, и местни търговци. Взимам им висока такса, но за тях пак е изгодно, защото тук е по-сигурно от банка.
Ахимас почтително кимна, заинтригуван от чутото: значи в желязната стая имало пари не само на Медведев.
Но покръстеният ненадейно рече:
— Тъй че предайте на уважаемия си вуйчо, Господ здраве да му дава и успешни начинания, да не се безпокои. Нов човек съм в Кавказ, но знам за хората, за които трябва да знам. Да поздравите Хасан Мурадович и да му благодарите за интереса към моята персона. А идеята за водата е добра. Ваша ли е? — покровителствено потупа младия мъж по гърба и го покани да идва — всеки четвъртък в дома му гостувал каймакът на семигорското общество.
Това, че Медведев излезе обигран и осведомен човек, не беше най-голямата пречка. Същинското затруднение се разкри в четвъртък, когато Ахимас съгласно поканата отиде в дома над рова, за да проучи разположението на стаите.
Засега планът се очертаваше по следния начин: по нощна доба изтрепва охраната и с кинжала на гърлото на Медведев проверява кое му е по-скъпо: желязната стая или животът. Лесен план, но Ахимас не го харесваше. Първо, ще му трябва чужда помощ. Второ, има хора, за които парите са по-скъпи от живота и младият мъж подозираше, че Лазар Медведев е тъкмо от тях.
В къщата се бяха събрали много гости и Ахимас се надяваше по-късно, когато всички седнат на трапезата и се напият, неусетно да се измъкне и да огледа наоколо. Но дотам не се стигна, защото още в началото изникна споменатата спънка.
Когато стопанинът представи госта на жена си, Ахимас си помисли, че старият Абългази не е излъгал: жената е млада и хубава — пепелявозлатиста коса, красиви очи. Казваше се Евгения Алексеевна. Но чаровната мадам Медведева нямаше нищо общо със замисъла му, затова Ахимас целуна нежната й бяла ръка и се оттегли в дъното, откъдето добре се виждаха всички присъстващи и вратата за вътрешността на къщата.
Там го откри стопанката. Приближи се и тихо попита:
— Ти ли си, Лия? — и сама си отговори: — Ти си. Никой няма такива очи. Ахимас мълчеше, изпаднал в странно, небивало вцепенение, а Евгения Алексеевна с бърз задъхан шепот продължи:
— Защо си тук? Мъжът ми каза, че си разбойник и убиец, че искаш да го ограбиш. Така ли е? Не отговаряй, все ми е едно. Толкова те чаках. После загубих надежда и се омъжих, а ти пък взе, че дойде. Ще ме вземеш ли с теб? Нали не се сърдиш, че не те дочаках? Не ме ли помниш? Аз съм Женя от скировското сиропиталище.
Изведнъж ясно му изплува една сцена, която оттогава никога не беше си припомнял — Хасан го отвежда от приюта, а слабото момиченце мълчаливо тича подир коня. Май накрая беше викнало: „Ще те чакам, Лия!“
Тази спънка не можеше да се реши по любимия му начин. Ахимас не знаеше как да си обясни поведението на Медведевата жена. Може би това е любовта, за която пише в романите? Но той не вярваше на романите и след гимназията книга не беше отварял. Почувства се тревожно и неуютно.
Тръгна си, без да каже нищо на Евгения Алексеевна. Метна се на коня и се прибра в Соленоводск. Разказа на вуйчо си за желязната стая и възникналото затруднение. Хасан помисли-помисли и каза: „Жена да предаде мъжа си е недостойно. Но не е наша работа да мислим за капризите на съдбата, трябва просто да ги следваме. Значи така било писано — да влезем в желязната стая с помощта на Медведевата жена.“
4.
Хасан и Ахимас се изкачиха пеша до къщата на кръстения — оставиха конете в горичката при рова, та чаткането на копита да не вдигне на крак стражата. В долината долу едва мержелееха светлинки — Семигорск вече спеше. По черно-зеленото небе леко се плъзгаха прозрачни облаци и нощта ту просветляваше, ту притъмняваше.
Ахимас беше подготвил плана. Евгения ще отвори градинската порта при условеното почукване. Те ще се шмугнат в двора, ще обезвредят двамата часови и ще слязат в подземието. Евгения ще им отвори бронираната врата, защото Медведев й е показвал как става, а цифровата комбинация си записва на листче и го крие зад иконата в спалнята си. Страх го е да не забрави шифъра, че тогава ще трябва да се кърти целият каменен под — по друг начин не може да се влезе в желязната стая. Няма да вземат всичко, а само колкото могат да носят. Ахимас ще отведе Евгения с тях.