Ахимас разкопча колосаната си яка — задушаваше го.
С безчувствен глас каза:
— Имате честната ми дума на търговец. И така, мадмоазел, до утре.
7.
В хотела го чакаше нарочен куриер със спешно съобщение от Петербург.
„Взе месец отпуска и пътува с влак за Москва. Пристига утре в пет следобед. Ще отседне в хотел, «Дюсо», «Театралний проезд», в стая 47. Съпровождат го седем офицери и камердинерът. Възнаграждението: в кафявата чанта. Първата среща предвидена в петък, 10 ч. — с командващия Петербургското окръжие Ганецки. Напомням, срещата нежелателна.
На 24 юни, четвъртък, Ахимас, облечен в раиран костюм, сресан и напомаден, с гарсонетка в ръка, от сутринта се завъртя в хотел „Дюсо“. Успя да установи делови отношения с вратаря, портиера и прислужника, който чистеше в крилото със стаите, запазени за видния гост. Успешните контакти се улесниха от две неща: първо, визитната картичка на кореспондент на „Московские ведомости“, доставена от господин Немо, и второ, щедрите рушвети (на вратаря 25 рубли, на портиера 10 и на чистача 3). Най-полезна инвестиция се оказаха именно трите рубли за чистача — той тайно вкара репортера в 47-а.
Ахимас поахка за разкошната обстановка, огледа накъде излизат прозорците (към двора, в посока на „Рождественка“, много добре), обърна внимание на стенния сейф в спалнята. Това също беше прекрасно, няма да се наложи да обърне всичко с краката нагоре, докато намери парите. Чантата, естествено, ще бъде в сейфа, а ключалката му е най-обикновена, белгийска „Ван Липен“, отваря се за пет минути. От благодарност за услугата даде на чистача още 50 копейки, ала доста несръчно, та монетата падна и се търкулна под канапето. Докато оня пълзеше на четири крака, Ахимас подготви резето на страничното крило на прозореца: издърпа го така, че едвам да държи. Леко ще побутне отвън — и ще го отвори.
В пет и половина Ахимас с репортерски бележник в ръка стоеше до входа заедно с цялата тълпа журналисти и зяпачи, дошли да видят пристигането на великия герой. Когато Соболев с бял мундир слезе от каретата, тълпата понечи да викне „ура“, но героят толкова кисело погледна московчани, а адютантите така заръкомахаха, че овациите се стопиха още в зародиш.
Белия генерал му се видя като същински сом: издадено напред чело, очите леко изпъкнали, дългите мустаци и широките бакенбарди щръкнали на две страни като хриле. Но не, сомът е ленив и добродушен, а този се огледа с такъв стоманен поглед, че Ахимас веднага го прехвърли в разред едри морски хищници. Поне риба чук, ако не друго.
Отпред плуваше риба лоцман, стегнат есаул, който свирепо разсичаше насъбралото се множество с ударни жестове на белите ръкавици. От двете страни на генерала крачеха по трима офицери. В края на шествието се тътреше камердинерът, който обаче от вратата направи кръгом към каретата и взе да командва разтоварването на багажа.
Ахимас забеляза в ръката на Соболев голяма и сигурно доста тежка чанта от телешки бокс. Комично — обектът саморъчно носи възнаграждението за убийството си.
Кореспондентите се втурнаха подир героя във фоайето с надеждата поне нещо да измъкнат: някое обяснение, дребна подробност. Ахимас направи друго. Той бавно отиде при камердинера и почтително се покашля, колкото да го уведоми за присъствието си. Но не бързаше с въпросите, чакаше онзи да му обърне внимание.
Камердинерът, стар, дебел, със сърдити побелели вежди (знаеше цялата му биография, всички навици и слабости, включително пагубното предразположение към сутрешния „клин клин избива“), недоволно погледна фанфарона със сламената шапка гарсонетка, но оцени тактичността му и милостиво се поизвърна към него.
— Кореспондент на „Московские губернские ведомости“ — незабавно се възползва от предоставената възможност Ахимас. — Не смея да досаждам на негово високопревъзходителство с дотегливи въпроси, но бих искал все таки от името на московчани да се поинтересувам какви са плановете на Белия генерал във връзка с посещението в първопрестолния ни град? А никой не знае това по-добре от вас, Антон Лукич.
— За знаене знаем, ама пред всекиго не разкриваме — строго отвърна камердинерът, но пролича, че е поласкан.
Ахимас отвори бележника и демонстрира готовност благоговейно да запише всяка негова безценна дума. Лукич се изпъчи и заговори патетично:
— За днескашния ден е предвидена отмора. Генералът е заморен след маневрите и железопътното пътешествие. Никакви посещения, никакви приеми и опазил Бог, вашего брата сте под възбрана. Никакви тържествени слова и депутации също така. Вечерята ще се поръча за осем и половина в хотелския ресторант. Ако искате да го видите — запазете си маса, докле е време. Но само отдалече ще го гледате и с никакви въпроси да не му додявате.