В един и пет Ахимас чу приглушен женски вик, после я чу да крещи нещо на по-висок глас, но не разбра думите. Офицерът в двора трепна и се понесе на бегом към постройката. Прозорците се осветиха, по щорите се замятаха сенки.
Това беше.
Ахимас крачеше към „Театралний проезд“, без да бърза, и размахваше бастунчето. Имаше достатъчно време. До „Дюсо“ са седем минути бавен ход — още през деня беше минал два пъти по най-краткия маршрут и засече времето. Докато се чудят и се щурат, докато се опитват да го свестят, докато спорят дали да викнат лекар в „Англия“ или за по-прилично първо да откарат генерала в „Дюсо“. Ще мине поне един час.
Друг беше проблемът — какво да прави сега с Ванда. Елементарните хигиенни правила изискваха след операцията да разчисти всичко. Естествено, не ще последва никакво дознание и разследване — офицерите ще имат грижата, а и мосю NN няма да допусне. Още по-невероятно е Ванда да се досети за сменената бутилка. Но ако все пак изплува името на рязанския дарител, ако се изясни, че истинският Николай Николаевич Клонов не е мърдал никъде от скъпоценния си дюкян, ще се получат ненужни усложнения. Както се казва, помогни си сам, та и Господ да ти помогне.
Ахимас сбърчи нос. Уви, работата си имаше неприятни моменти.
С такива невесели, но необходими размишления той свърна от „Софийка“ в един безистен, който излизаше точно в двора на „Дюсо“ — под Соболевата стая.
Огледа тъмните прозорци (гостите на хотела отдавна спяха) и долепи до стената предварително набелязана касетка. Леко побутна прозореца и той се отвори. След пет секунди беше вътре.
Нагласи пружинката на джобния фенер и той светна, слаб лъч разсече тъмнината, но достатъчен, за да намери сейфа.
Ахимас пъхна шперца в ключалката, взе методично и равномерно да го върти наляво-надясно. Като взломаджия беше дилетант, по през дългата си кариера се беше понаучил. На четвъртата минута се чу изщракване — първото от трите шипчета се прибра. Другите две му отнеха по-малко време — около две минути.
Металната врата скръцна, Ахимас бръкна вътре, напипа някакви листове. Светна с фенера — списъци с имена, схеми. Сигурно мосю NN би бил доволен да ги получи, но договорът им не включваше кражба на документи.
А и не му беше до книжата.
Чакаше го сюрприз — чантата не беше в сейфа.
10.
Целия петък остана в леглото, съсредоточено обмисляше. От опит знаеше: стане ли напечено, по-добре да не се поддаваш на първия порив, а да замреш, да се стаиш, както прави кобрата, преди мълниеносния убийствен скок. Стига, разбира се, обстоятелствата да позволяват пауза. В дадения случай позволяваха, тъй като беше взел всички основни предпазни мерки. През нощта напусна „Метропол“ и се премести в „Троица“, евтина странноприемница в Троицкия метох. Мръсните покровски сокаци бяха на хвърлей от Хитровка, а точно там трябваше да търси чантата.
Когато напусна „Метропол“, той не взе файтон, а дълго обикаля полутъмните улици, за да е сигурен, че не го следят, после в „Троица“ се записа под чуждо име.
Стаята беше гадна и мрачна, но удобно разположена, с отделен вход и подходящ изглед към двора.
Трябваше да обмисли най-подробно случилото се.
Снощи претърси навсякъде в стаите на Соболев, но чантата я нямаше. Затова пък откри на перваза на последния прозорец в спалнята бучка кал. Вдигна глава — малкото прозорче беше леко отворено. Някой наскоро се е измъкнал оттук.
Ахимас се загледа съсредоточено, помисли, направи изводите.
Почисти калта. Затвори прозореца, през който беше влязъл.
Излезе през вратата и с шперца я заключи.
Във фоайето беше тихо и тъмно, димеше свещта на нощния портиер. Самият той дремеше и не чу безшумно появилата се тъмна фигура, изникнала от коридора. Когато дрънна камбанката, се стресна, но посетителят беше вече навън. Не им се спи на тия хора, прости Господи, прозя се портиерът, прекръсти се и отиде да залости външната врата.
Ахимас бързо вървеше към „Метропол“ и правеше по-нататъшните планове. Небето започна да просветлява — в края на юни нощите са кратки.