Професионалният перфекционизъм му подсказваше да убие брюнета, макар че онази поръчка беше приключила преди много години, а самите поръчители бяха изчезнали безследно. Всяка работа трябва да се върши докрай. От друга страна, непрофесионално беше да се поддава на емоциите. Нека господин Фандорин върви по пътя си. В края на краищата по онова време Ахимас нямаше нищо лично срещу него.
Чиновникът обърна разговора в най-опасната насока — за „шато икем“-а, и Ахимас вече беше на път да си промени мнението: никъде няма да си тръгне оттук господин Фандорин. Но сега пък го учуди Ванда — тя не спомена изобщо рязанския търговец и удивителната му осведоменост относно вкусовете на покойния герой. Смени темата. Какво ли значеше това?
Скоро брюнетът си тръгна.
Ванда седеше до масата, закрила с длани лицето си. Сега можеше съвсем лесно да я убие, но Ахимас се поколеба.
Защо да я убива? Тя издържа разпита, не издаде нищо. Щом властите са толкова проницателни, че са разплели самодейната конспирация на Соболевата свита и са стигнали до мадмоазел Ванда, по-добре засега да я остави на мира. Внезапното самоубийство на свидетелката ще изглежда съмнително.
Ахимас сърдито тръсна глава. Какво ли се самозалъгва, не му е в стила. Просто си търси оправдание да я остави жива. Тъкмо сега самоубийството на неволната виновница за националната трагедия ще изглежда съвсем обяснимо: разкаяние, нервност, страх от възможните последици. Стига е протакал, хайде!
И пак дрънна звънецът.
Каква е тая върволица!
Посетителят пък се оказа отново познат, само че не стар познайник като Фандорин, а нов. Германският резидент Ханс-Георг Кнабе.
Още от първите му думи Ахимас наостри слух.
— Не съм доволен от вас, фройлайн Толе.
А сега де! Ахимас слушаше и не вярваше на ушите си. Какъв „препарат“? Ванда е имала заповед да отрови Соболев? „Бог пази Германия“? Глупости! Или е невероятно стечение на обстоятелствата, от което трябва да се възползва?
Щом немецът си тръгна, Ахимас излезе от укритието си. Ванда се върна в стаята и отначало не разбра, че в ъгъла има някой, а като го видя, се хвана за сърцето и тихо възкликна.
— Германска агентка ли сте? — с любопитство попита той, готов да й затисне устата, ако понечи да вика. — Заблуждавали сте ме?
— Коля? — измънка тя и закри с длан устата си. — Подслушвал ли си? Кой си ти?… Кой сте вие?
Той нетърпеливо тръсна глава, сякаш да отпъди муха.
— Къде е този препарат?
— Как влязохте? Защо? — бъбреше тя, сякаш не чуваше въпросите му.
Ахимас я хвана за раменете, накара я да седне. Тя го гледаше с ужасени очи, в зениците й светеха два малки абажура.
— Какъв е този чудноват разговор, мадмоазел? — каза той и седна срещу нея. — Само въпроси и никакви отговори. Някой трябва да започне пръв. Добре, нека съм аз. Попитахте ме три неща: кой съм, как съм влязъл и защо. Отговарям. Аз съм Николай Николаевич Клонов. Влязох през вратата. А защо — мисля, че е ясно. Възложих ви ангажимент с цел да доставите наслада на прочутия ни земляк Михаил Дмитриевич Соболев, а той не само че не се наслади, ами се гътна. Това не трябва ли да се обсъди? За мен като търговец сделката е нередна. Какво да кажа в дружеството? А и парите отидоха.
— Ще ви върна парите! — веднага отговори Ванда и понечи да стане.
— Какви пари — спря я Ахимас. — Постоях тук, послушах за какво си говорите с вашите гости и гледам — съвсем друга излиза работата. Значи вие с господин Кнабе сте имали своя си игра. Настоявам да ми кажете какво направихте с народния герой, мадмоазел.
— Нищо. Кълна се! — тя скочи, отиде до шкафчето и извади нещо. — Ето шишенцето, което ми даде Кнабе. Виждате, че с пълно. А чужди игри не играя.
По лицето й се стичаха сълзи, но тя не гледаше нито умолително, нито жалостиво. Наистина необикновена жена! Не захленчи, макар че бе изпаднала наистина в ужасна безизходица: притиска я руската полиция, притиска я немското разузнаване, притиска я и той, Ахимас Велде, който май е по-ужасен от всички полиции и разузнавания, взети заедно. Само дето тя не го знае. Той погледна напрегнатото й лице. Или се досеща?
Ахимас разклати шишенцето, погледна го срещу светлината, помириса го. Очевидно е най-вулгарен цианкалий.
— Мадмоазел, разкажете ми всичко. Откога сте свързана с немското разузнаване? Какво ви е възложил Кнабе?
Забеляза у нея някаква непонятна промяна. Ванда вече не трепереше, сълзите й бяха секнали, а в очите й се появи онова особено нещо, което беше открил, когато снощи тя го попита не му ли е криво да я дава на друг.