Тя седна по-близо, на страничната облегалка на неговото кресло, сложи ръка на рамото му. Гласът й беше тих, уморен.
— Разбира се, Коля. Ще ти разкажа всичко. Кнабе е германски шпионин. Трета година идва при мен. Тогава бях тъпачка, исках час по-скоро да събера парите, а той плащаше щедро. Не за любов — за сведения. При мен идват много мъже, повечето са големи клечки. Случват се и много големи — като твоя Соболев. А в леглото на всеки мъж му се развързва езикът — тя прокара пръст по бузата му. — На човек като теб надали. Но такива сте малко. Мислиш, че само в леглото съм спечелила петдесетте си хиляди? Не, мили, аз съм придирчива, трябва да харесам мъжа. Случвало се е и Кнабе да ме предложи на някого нарочно. Както ти на Соболев. Опитах се да протестирам, но той веднага ме укроти. Първо сладко ми нареждаше. Защо ви е да живеете в Русия, фройлайн, вие сте германка, имате си родина. Тя няма да забрави предаността ви, там ви чакат почит и безопасност. Тук винаги ще сте кокотка, макар и с пари, а в Германия никой няма да знае за миналото ви. Щом пожелаете, ще ви помогнем да заживеете там волно и комфортно. А после запя друга песен: за дългата ръка и за това, че правото на немско поданство трябва да се заслужи. Вече не им искам проклетото поданство, но няма къде да мърдам. Държи ме в юмрука си. Може и да ме убие. Без да му мигне окото. За обица на останалите. Защото той има и други такива като мен — Ванда потръпна, но веднага отметна безгрижно коси. — Завчера, щом чу за Соболев — аз самата му разказах като последна глупачка, исках да се похваля, — и взе да ме тормози. Заразправя, че Соболев е смъртен враг на Германия и че имало някакъв военен заговор. Ако не бъдел премахнат, щяло да се стигне до голяма война, а Германия още не била готова. Каза: „Аз се чудя как да го пипна този вандал, а той направо ми идва на крака. Това е Божията промисъл!“ И ми донесе шишенцето с отрова. Обещаваше ми златни планини — а аз не и не! Тогава взе да ме заплашва. Стана бесен. Реших да не споря с него и му обещах. Но не съм сипвала отрова на Соболев, честна дума. Той просто умря, пръсна му се сърцето. Коля, повярвай ми. Аз съм лоша, цинична, продажна, по не съм убийца.
Сега в зелените й очи се четеше молба, но не и унижение. Горда жена. Обаче не можеше да я остави жива. Жалко.
Ахимас въздъхва и сложи дясната си ръка на голата й шия. Палецът му беше на артерията, средният пръст — на четвъртия прешлен, точно под черепа. Оставаше силно да стисне и тези ярки очи, които го гледаха така доверчиво от горе на долу, ще се замъглят и ще угаснат.
Но стана нещо неочаквано — изведнъж самата Ванда обгърна шията му, притегли го към себе си и притисна гореща буза в челото му.
— Ти ли си? — прошепна тя. — Теб ли толкова дълго чаках?
Ахимас гледаше бялата й нежна кожа. Чувстваше се странно.
12.
Когато си тръгна на разсъмване, Ванда спеше дълбоко, леко отворила уста като дете.
Ахимас постоя минутка над нея, нещо го стегна отляво в гърдите. После безшумно излезе.
Тя няма да издаде, си мислеше, докато излизаше на „Петровка“. Щом вчера не каза на Фандорин, сега вече съвсем. Няма нужда да я убива.
Но му тежеше на душата: недопустимо е да смесва работата с личните неща. По-рано никога не беше си го позволявал.
„А Евгения?“ — напомни му глас, който идваше от същото място в душата му. Явно му е време вече да се оттегли от занаята.
Това, което се случи тази нощ, никога няма да се повтори. С Ванда повече никакви контакти.
Кой може да свърже търговеца Клонов, довчера клиент на „Метропол“, с певицата от ресторант „Алнийска роза“? Никой. Може би само келнерът Тимофей. Почти изключено, но по-добре да не рискува. Така ще бъде на чисто, а няма да му отнеме много време.
Гласът прошепна: „Келнерът ще умре, за да остане жива Ванда.“
Нищо, затова пък с Кнабе май стана добре. Господин Фандорин снощи сигурно се е сблъскал с резидента, когато си тръгна от Ванда. Понеже е буден и съобразителен детектив, не може да не се заинтересува от късния гост. Може също така да се предположи, че истинската дейност на хер Кнабе е добре известна на руските власти. Резидентът на разузнаването е видна фигура.
Очертава се чудесна маневра, която да отклони разследването в безопасна насока.
„И Ванда ще се отърве“ — допълни безмилостно проницателният глас.
Ахимас се качи на тавана срещу неговия дом. Удобно място за наблюдение с добра видимост към третия етаж, където живееше резидентът.
За късмет денят се случи топъл. Още към осем часа покривът над него се напече и стана задушно, но Ахимас беше нечувствителен към дребните неудобства — затова пък прозорците на Кнабе бяха широко отворени.