Всичките му придвижвания от стая в стая се виждаха като на длан: ето, обръсна се пред огледалото, пи кафе, прегледа вестниците, отбелязваше нещо в тях с молив. Бодрите му движения и изразът на лицето (наблюдаваше го през бинокъл с дванайсетократно увеличение) подсказваха, че господин Кнабе е в прекрасно настроение.
Малко след десет той излезе от входа и тръгна в посока към Петровските врата. Ахимас го последва. По външен вид приличаше на писар или продавач: каскет с пречупена лачена козирка, дълъг сюртук, прошарена козя брадичка.
Енергично размахвайки ръка, Кнабе за няма и петнайсетина минути стигна до пощата. Вътре в сградата Ахимас намали дистанцията и когато резидентът стигна до гишето за телеграми, се беше наредил зад него.
Резидентът весело поздрави служителя, който явно много пъти беше приемал депешите му, и протегна листа.
— Какво винаги за Берлин, „Кербел унд Шмит“. Борсовите котировки. Само че — усмихна се — ще бъдете ли тъй любезен, Пантелеймон Кузмич, да не я давате на Сердюк като миналия път. Че Сердюк ми сбърка две цифри, смени им местата, после си имах неприятности с шефовете. Направете ми услуга, дайте я на Семьонов той да я прати.
— Добре, Иван Егорич — весело отговори и служителят. — Както кажете.
— Очаквам бърз отговор, пак ще дойда — каза Кнабе, плъзна поглед по лицето на Ахимас и се запъти към изхода.
Сега вървеше спокойно като на разходка. Движеше се по тротоара и лекомислено си свиркаше. Веднъж много професионално провери дали не го следят — но по-скоро по навик. Нямаше вид на човек, който подозира наблюдение.
А всъщност го следяха, и то доста успешно. Ахимас отначало не беше забелязал. Но един занаятчия на отсрещната страна прекалено подробно проучваше витрините на скъпи магазини, които по никакъв начин не отговаряха на възможностите му. Ясно — гледа отражението в стъклата. А отзад на около петдесет крачки бавно пълзеше файтон. Веднъж му викнаха — отказа, втори път — пак. Интересна работа.
Явно господин Фандорин снощи наистина не си е губил времето.
Ахимас взе мерки да промени външния си вид. Влезе в някакъв вход, рязко отлепи брадата, сложи си очила с обикновени стъкла, хвърли каскета и обърна сюртука наопаки — опакото се оказа чиновнически мундир с отпрани петлици. Влезе писар, след десет секунди излезе пенсиониран чиновник.
Кнабе не беше се отдалечил много. Стоеше пред огледалната врата на френска сладкарница, после влезе вътре.
Ахимас подире му.
Резидентът ядеше с наслада крем брюле и пиеше минерална вода. Изведнъж на съседната маса се появи млад мъж с летен костюм и много живи очи. Заразглежда модно списание, но току вдигаше очи от страниците. Одевешният файтон спря пред вратата. Занаятчията обаче беше изчезнал. Здраво са го налегнали тия момчета. Още по-добре. Само да не го арестуват. Не би трябвало — иначе защо ще го следят. Искат да засекат контактите му. А Кнабе очевидно няма никакви контакти, щом общува телеграфически с Берлин.
Резидентът остана дълго време в сладкарницата. Яде сладолед, яде марципан, пи какао, после си поръча сладолед тути фрути. Чудесен апетит. Младият копой бе сменен от друг, по-възрастен. Вместо единия файтонджия отпред спря друг, който също упорито не желаеше да качва никого.
Ахимас реши да не им се набива повече на очи и си тръгна пръв. Настани се в пощата и зачака. По пътя слезе в по-долна социална група — свали сюртука, извади ризата от панталона и я препаса с колан, махна очилата, на главата си нахлупи сукнен калпак.
Когато се появи Кнабе, той тъкмо беше на гишето, мърдаше усърдно устни и изписваше думите върху бланка.
— Речи ми, синко — обърна се към служителя, — верно ли утре ша стигне?
— Казах ти, още сега ще стигне — снизходително отговори онзи. — Ама пиши кратичко, туй да не е писмо, ще се охарчиш до шушка. Иван Егорич, имате телеграма.
Ахимас с престорено възмущение погледна розовобузестия шваба и хвърли едно око на подадения лист.
Кратък текст и колонки цифри — уж котировки на някакви си акции. М-да, грубовато работят в Берлин. Подценяват руската жандармерия.
Кнабе само погледна депешата и си я мушна в джоба. Сега сигурно ще се прибере вкъщи да я разшифрова.
Ахимас прекрати следенето и се върна на таванския си наблюдателен пункт. Резидентът вече си беше вкъщи, сигурно е взел файтон (ако не и онзи същия!). Седеше до масата, прелистваше някаква книга и вписваше нещо на листа.
После стана интересно. Движенията му се ускориха. Той няколко пъти нервно потри чело. Хвърли книгата на пода, стисна с ръце главата си. Скочи, заобикаля из стаята. Пак прочете записаното.