В този момент на улицата се чу конски тропот и скърцане на колела. Погледнах през прозореца и видях великолепна карета, запрегната в двойка чудесни коне; ярката светлина на фенера се отразяваше от блестящите задници на благородните животни. Лакеят отвори вратата и от каретата излезе нисък и пълен мъж, облечен в палто е яка от каракул. След минута той беше вече в стаята.
Чарлз Огъст Милвъртън беше петдесетгодишен, с голяма, умна глава, кръгло подпухнало и избръсната лице, застинала усмивка, остри сиви очички, които живо проблясваха зад големи очила в златни рамки. Би могъл да прилича на Пикуик, ако не беше залепената му усмивка и хладния блясък на внимателните проницателни очи. Гласът му беше мек и приятен и подхождаше на добродушната му външност, когато приближаваше с протегната пухкава ръка, изразявайки съжаление, че не ни е заварил при първото си посещение.
Холмс остави без внимание протегнатата му ръка, лицето му остана каменно и хладно като гранит. Усмивката на Милвъртън стана още по-широка, той вдигна рамене, свали палтото си и след като го, сгъна внимателно и положи върху облегалката на стола, седна.
— Този джентълмен? — запита той, като направи плавен жест към мен. — Няма ли да бъде недискретно?
— Доктор Уотсън е мой приятел и колега.
— Чудесно, господин Холмс. Протестирах само в интерес на нашата клиентка. Работата е толкова деликатна…
— Доктор Уотсън вече знае за нея.
— Значи можем да пристъпим към работа. Вие твърдите, че действувате от името на лейди Ива. Тя упълномощила ли ви е да приемете моите условия?
— Какви ваши условия?
— Седем хиляди фунта.
— А в случай на несъгласие?
— Уважаеми господине, тежко ми е да обсъждам този въпрос, но ако сумата не ми бъде изплатена до четиринадесети, то сватба разбира се, на осемнадесети няма да има.
Непоносимата му усмивка, стана още по-любезна.
Холмс се замисли.
— Струва ми се, че имате запас от излишна увереност — каза той. — Аз съм запознат със съдържанието на писмата. И моята клиентка ще постъпи така, както аз я посъветвам. Сам разбирате, че указанията, които ще получи от мен ще бъдат: най-искрено да разкаже на херцога всичко и да се осланя на неговото великодушие.
Милвъртън се разсмя.
— Очевидно вие не познавате херцога — рече той.
По разстроеното лице на моя приятел разбрах, че е слушал достатъчно за бъдещия жених.
— В тези писма няма нищо лошо — продължи Холмс.
— Те са смели… много смели — отвърна Милвъртън. — Лейди Ива умее добре да се изразява. Но аз ви уверявам, че херцог Дъвъркор няма да успее да оцени това. Впрочем, ако вие мислите другояче, да спрем дотук. Въпросът е чисто делови. Разбирам, че вие считате, че ако писмата попаднат у херцога, вашата клиентка само ще спечели. В такъв случай е лудост да се заплаща за тях каквато и да е сума.
Милвъртън стана и взе палтото си. Холмс посивя от ярост.
— Почакайте — успя да се овладее той. — Излишно бързате. Ние, разбира се, ще направим всичко, за да избегнем скандала.
Милвъртън отново седна.
— Аз бях уверен, че вие точно така ще погледнете на въпроса — промърмори той.
— Лейди Ива — хаза Холмс — не е богата. Бъдете сигурен, че даже две хиляди фунта означават за нея разорение, да не говорим за сумата, която вие сте и поискал. Поради тази причина смея да ви помоля да се спрем на цената, която, преди малко споменах и да и върнете писмата, защото съм убеден, че това е всичко, което можете да получите от нея.
Милвъртън се разля в усмивка, а в очите му заиграха истински пламъчета.
— Сигурен съм, че това, което казвате за възможностите на младата дама, е истина — каза той. — Но помислете за този брак — такъв подходящ случай! Какво ли не биха направили за нея роднините и приятелите и. Аз мисля, че вие сте в състояние да им внушите, че за нея няма по-подходящ сватбен подарък от тази връзка писма. Обяснете им, че това ще и достави много по-голяма радост от всички лондонски свещници и скъпи вази!
— Това е невъзможно — възрази Холмс.
— Боже мой, колко жалко! — възкликна Милвъртън, измъквайки от джоба си голям бележник. — Все ми се струва, че нашите дами наемат лоши съветници, които не умеят да ги приучват към повече усилия. Погледнете тук!
Той измъкна от един плик с герб малка записка.
— Това принадлежа… но нека да не бъдем нескромни. Впрочем утре мога да ви съобщя името на тази дама, чийто мъж ще получи тази хартийка. И то пак поради причината, че тя не иска да заплати определената от мен нищожна сума. А можеше да обмени брилянтите си й да ми донесе парите в полунощ. Много жалко. Спомняте ли си внезапния срив в отношенията между мис Майлз и полковник Доркинг два дена преди сватбата? И защо? Не, звучи почти невероятно, някакви си пари! „Морнинг поуст“ описа този случай. А вие продължавате да се пазарите, вие, за когото казват, че сте здравомислещ човек и то когато на карта са поставени честта и бъдещето на вашата клиентка. Учудвате ме, господин Холмс!