— Аз ви съобщих истината — възрази Холмс. — Тези пари моята клиентка не би могла да намери. Даже сумата, която ви назовах, никак не е малка. Отказвате се от нея и погубвате щастието на жената, така ли да разбирам? Какво ще спечелите от това?
— Сгрешихте, господин Холмс! Разгласяването по косвен път на позорящите факти на мен ми носи печалба. Осем или десет са случаите, при които ми се наложи да „накажа“ моите жертви. Когато се разнесе слухът по какъв начин ги „наказвам“, то останалите жертви стават благоразумни и кротки. Разбирате ли?
Холмс скочи от мястото си.
— Хванете го отзад, Уотсън! Не го оставяйте да избяга оттук! Сега, сър, ще прегледаме бележника ви.
Милвъртън бързо, като мишка се мушна в ъгъла и опря гръб в стената.
— Господин Холмс, господин Холмс — бързо проговори гой, като разкопча сакото си и изваждайки голям револвер, продължи. — Очаквах нещо по-оригинално! С подобно отношение съм се сблъсквал няколко пъти и вярвайте без всякакъв успех за противната страна. Проверете, че съм въоръжен до зъби и няма да се поколебая да употребя оръжие, защото законът е на моя страна. Да не ме смятате за глупак, че да помъкна всички писма тук! Ето че отново сгрешихте, господин Холмс! А сега, джентълмени, желая ви лека нощ, предстоят ми още две срещи, а Хампстед е далеко!
Милвъртън направи няколко крачки до стола, взе палтото си и като държеше ръка върху револвера, тръгна към вратата. Хванах стола за облегалката, но Холмс поклати глава и аз го пуснах. Намигвайки и кланяйки се, като се усмихваше мазно, Милвъртън напусна стаята, а след няколко секунди чухме звука от вратичката на каретата му и копитата на конете зачаткаха по настилката.
Холмс продължаваше да седи пред огъня, пъхнал дълбоко ръце в джобовете на панталона, главата му беше ниско отпусната, а погледът — втренчен в разгорелите се въглища в камината. Това продължи половин час. След това с рязко движение се изправи на крака, като човек, взел решение, и влезе в спалнята си. Малко след това оттам излезе наконтен занаятчия с козя брадичка и съвсем свободни маниери. Той запали глинената си лула от лампата и хвана дръжката на вратата.
— Ще се върна скоро, Уотсън — рече Холмс и изчезна в мрака на нощта.
Разбрах, че приятелят ми започва атаката срещу Чарлз Огъст Милвъртън. Но на мен и на сън не би ми дошло наум как ще се развият по-нататък събитията.
Няколко дни подред Холмс излизаше в този вид по най-различно време, но освен, че пътува до Хампстед и че не си губи времето напразно, друго нищо не узнах. Накрая, през една дъждовна вечер, когато бурята беснееше зад стъклата на прозорците, той се прибра, свали костюма си, седна пред огъня и се разсмя от сърце.
— Нима не забелязвате, Уотсън, че в последните дни моето внимание е погълнато от ухажването на една жена?
— Не.
— В такъв случай ви съобщавам, че се сгодих.
— Скъпи приятелю. Позволете ми да ви поздра…
— Дамата е прислужницата на Милвъртън.
— Господи, Холмс!
— Бяха ми нужни сведения, Уотсън, а само тя можеше да ми ги даде.
— Не ви ли се струва, че сте отишъл твърде далеч?
— Беше необходимо. Сега аз съм майстор-калайджия, наричам се Аскът и работите ми процъфтяват. Всяка вечер ние се разхождахме и разговаряхме. Господи! Какви разговори! За всеки случай узнах всичко, което ми беше нужно. Сега познавам Милвъртън като петте си пръста.
— Холмс, ами девойката?
Той повдигна рамене.
— Мили Уотсън, вие нищо не разбирате. Но за ваше спокойствие ви съобщавам, че имам съперник, който веднага ще заеме мястото ми в сърцето на девойката. Веднага щом ми види гърба. Каква чудесна нощ!
— Нима харесвате такова време?
— Само защото е удобно за нас. Имам намерение тази нощ да проникна в дома на Милвъртън.
Загубих дъх и ме побиха тръпки. Холмс каза всичко това с мрачна и непреклонна решителност. За миг само, като мълния през съзнанието ми преминаха всички възможни последици от този риск — разкриване, арестуване, отхвърляне от обществото, позор и в резултат — моят най-добър приятел — в ръцете на Милвъртън.
— За Бога, Холмс! Размислете — провикнах се аз.