Огънят в камината даваше достатъчно светлина, за да разгледаме стаята. До вратата видях електрически ключ, но не биваше да палим осветлението. От едната страна имаше прозорец с изглед навън, който ние бяхме видели. От другата страна беше вратата към покритата веранда. В средата на стаята имаше бюро с въртящо кресло, тапицирано с ярко червена кожа. Отсреща имаше голям шкаф за книги, върху, който беше поставен мраморен бюст на Атина. В ъгъла, между шкафа и стената, беше заветният сейф, чиито излъскани медни дръжки проблясваха от огъня в камината. Холмс безшумно се приближи и го разгледа, След това приближи също така тихо до вратата на спалнята и се ослуша. Цареше тишина. Изведнъж в главата ми хрумна, че няма да е зле да си осигурим път за отстъпление през външната врата. Разгледах я. За мое огромно учудване вратата не беше заключена нито с ключ, нито с резе. Докоснах Холмс по ръката и той извърна маскираното си лице към вратата. Разбрах, че той е не по-малко учуден.
— Това не ми харесва — тихо прошепна той. — Не разбирам нищо. Във всеки случай не трябва да губим време.
— С какво да ви помогна?
— Застанете до вратата и ако чуете шум, спускайте резето. Пътят ни за отстъпление ще бъде този, по който дойдохме — през оранжерията. Ако пък някой ни изненада от тази посока, ще се оттеглим през вратата при положение, че сме взели документите. Ако още не сме успели да си свършим работата и ни обезпокоят, нашето скривалище ще бъде зад прозоречната завеса. Разбрахте ли?
Кимнах с глава и застанах до вратата. Първото ми чувство на страх отлетя и аз треперех от удоволствие, каквото никога не съм изпитвал даже когато защищавахме закона. Сега ние пренебрегвахме същия този закон, мачкахме го и въпреки това насладата ми беше пълна. Ясно разбирах, че това чувство се подклажда от съзнанието, че нашите подбуди бяха джентълменски, възвишени, а не егоистични. От друга страна презрението, което изпитвах към мерзката личност на Милвъртън, увеличаваше ловджийската ми страст Не чувствувах вина, напротив, изпитвах — радост и възбуда от опасността, на която се подложихме. С възхищение наблюдавах Холмс. Той разтвори несесера и избра необходимите инструменти, като хирург преди сложна операция. Знаех, че отварянето на сейфове е неговото призвание и разбирах радостта, която изпитваше от срещата със зеленото позлатено чудовище, държащо в устата си репутациите на много прекрасни дами. Запретна ръкавите на фрака (той беше свалил палтото си на стола) и започна. Аз стоях до вратата, която излизаше на верандата и като не изпусках от очи другата врата, бях готов за всяка случайна изненада, но всъщност нямах никакъв план на действие, ако бъдем открити. От половин час вече Холмс съсредоточено работеше, сменяйки инструментите с прецизността и умението на механик от най-висока класа. Накрая се чу шум от изщракване, широката зелена врата се отвори и на мержелеещата светлина от камината видях в сейфа няколко пакета, завързани, запечатани и надписани. Холмс взе един от тях, но на това слабо осветление беше трудно да се чете. Той извади фенера с дискретна светлина, но като че ли се побоя да го включи. Изведнъж забелязах, че Холмс — повдигна глава и започна да се ослушва. След това само за миг той тласна масивната врата на сейфа, взе палтото си, прибра инструментите в джобовете и бързо се отправи към прозоречната завеса, като ми направи знак да го последвам.
Едва когато се присъединих към него, чух това, което беше разтревожило тънкия му слух. Някъде в къщата се долавяше шум. Хлопна врата. Отчетливо се чуха отмерени тежки стъпки, които бързо приближаваха към нас. Стъпките спряха пред вратата на кабинета. Вратата се отвори. Електрическият ключ щракна рязко. Последва затваряне на вратата. До обонянието ни достигна остър мирис на цигара. Стъпките се разнесоха на няколко ярда от нас. Някой ходеше напред — назад. Накрая това престана и из скърца стол. След това се чу прещракване на ключ в ключалка и последва друг шум от разлистване на книжа.