— Чудесно представление.
— Очаквах, разбира се, Еслин да забележи номера, когато подготвя счетоводните ми документи, но се надявах като звезда в трупата да оцени необходимостта от подобни мерки. За мое учудване обаче той си замълча. Просто предаде документите както обикновено. Поведението му предизвика смесени чувства у мен. От една страна, никой не иска счетоводителят му да е толкова некомпетентен, че да не забележи някоя и друга необходима измама. От друга страна, това вещаеше безоблачно бъдеще. Така и стана. Всяка година аз си задържах по малко повече от предишната — няколко хиляди, когато си купих моргана — и всяка година Еслин предаваше документите, без да продума. Но знаеш ли какво, Том…
Харолд спря близо до Барнаби. Главата му, следвала досега ритъма на крачките, клатейки се напред-назад, започна да се тресе застрашително.
— През цялото врете той е знаел какво правя. Знаел е, а не е казал нищо. Представяш ли си по-голямо предателство?
Барнаби гледаше убиеца на Еслин Кармайкъл и си помисли, че всъщност да, би могъл да си представи едно-две по-големи предателства, но на глас само попита:
— Кога го откри?
— Миналата събота, следобеда. Тъкмо се прибрах от интервю в театъра. Той ми позвъни и пожела да намине. Дорис беше на пазар, така че цялата къща бе на наше разположение. Еслин изобщо не си губи времето със заобикалки. Просто ме уведоми, че поема режисирането на пиесите в „Латимър“ и започва с „Вуйчо Ваньо“; възнамерявал да обяви решението си, когато ги извикат за аплаузите в понеделник вечер. Възпротивих се категорично, а той извади всичките сметки и цифри и ме предупреди, че или ще му отстъпя режисьорското място, или ще отида в затвора. Веднага ми хрумна и трета възможност и без да губя време, реших да я осъществя. В понеделник сутринта намерих в един магазин в Ъксбридж стар бръснач. Знаех как работи Диърдре: ще провери всичко много преди последното действие. Еслин никога не пипаше реквизита, така че беше малко вероятно да забележи подмяната. Като минавах зад кулисите, просто взех единия бръснач и оставих другия, а през антракта свалих лепенката…
— Къде по-точно?
— Отбих се в актьорската тоалетна, но Еслин и неговите другарчета бяха там. Затова, на път към гримьорните, където трябваше да им чета конско, застанах зад вратата на сцената. На връщане отново ги размених. Отне ми само секунда. Използвах цветарския нож на Дорис, много е остър. Просто.
Харолд се усмихна доволно, горд от хитрия си план, и хвърли бърз поглед към всички присъстващи. Брадата му беше загубила красивия си вид на издялана от камък и, сега приличаше на туфа прорасла трева.
— Досетих се, разбира се, че Еслин не е измислил сам всичко това, особено когато ми изпрати онази тъпа книга. Трябвало да бъде намек, осветли ме той. Ловял съм риба в мътни води, видите ли. А било готварска книга за приготвяне на риба с подправки, защото съм подправял документи. Никога не би могъл да измисли сам такова нещо. Знаех много добре откъде идват тези идеи. И всички номера по време на репетициите, когато Еслин се опитваше да ме изкара некомпетентен, та да направи смяната на местата в йерархията по-приемлива.
Независимо от опитите да си предават вид на безразлични и уверени в собствените си морални принципи братята Евърард всъщност изглеждаха така, сякаш искаха да са на хиляди километри от „Латимър“ в този момент. Другите от трупата бяха изненадани, отвратени, възбудени, едни се забавляваха, а някои (в лицето на Диърдре и Джойс) изпитваха жал. Трой стана от стъпалата и прекоси сцената. Харолд продължи:
— Нали разбираш, че нямах друг избор? Това — и той обхвана с широк жест своите актьори, театъра, всички минали победи и бъдещите, които щеше да постигне — е моят живот.
— Да — кимна Барнаби, — разбирам.
— Трябва да те поздравя, Том. — Харолд подаде ръка на главния инспектор. — И не мога да кажа, че съжалявам, задето изяснихме всичко това. Рано или късно положително щеше да излезе наяве, но е добре да започнем новия сезон на чисто. И искам да те уверя, че няма никаква неприязън — поне от моя страна. А сега, боя се, но трябва да те помоля да ме извиниш. — Харолд си прибра ръката, която напразно висеше във въздуха. — Налага се да продължа работата си. Предстои ни да свършим сума ти неща тази вечер. Хайде, Диърдре. Живо, живо.