— По-скоро пред вас, но очевидно не мисли така.
— Странен човек!
— Както кажете, но поне още две жени са се интересували от него. Човешката природата крие големи изненади.
— Мислех, че ще го сватосате за Мод Уилямс.
— Той ще направи избора си сам — отвърна Поаро.
— Той ще… как да се изразя… ще реши на коя да даде ябълката. Но мисля, че ще избере Дирдри Хендерсън. Мод Уилямс е твърде енергична и жизнена. С нея той би се затворил още повече в черупката си.
— Така и не разбрах защо и двете го харесват.
— Неведоми са пътищата божи.
— И все пак ви очакват доста трудности. Първо да го подготвите, а след това да освободите момичето от отровата на майката — тя ще се бори с вас със зъби и нокти!
— Успехът е на страната на силните.
— Предполагам, че имате предвид — на страната на мустакатите!
Спенс гръмогласно се засмя. Поаро самодоволно приглади мустаците си и предложи по чашка бренди.
— Нямам нищо против, мосю Поаро.
Детективът направи поръчката.
— А — каза Спенс, — сетих се още нещо! Спомняте ли си семейство Рендъл?
— Естествено.
— Значи като проверявахме Рендъл, на бял свят излезе нещо доста странно. Изглежда, когато първата му жена починала в Лийдс, където той практикувал по това време, тамошната полиция получила някои доста противни анонимни писма срещу него с намек, че той я е отровил. Разбира се, хората говорят какво ли не. Затова смъртта на жена му била констатирана от външен лекар, човек с репутация, който, изглежда, приел смъртта й за съвсем естествена. Нямало е нещо, за което да се захванат, освен за факта, че съпрузите взаимно били застраховали живота си, всеки в полза на другия. Но хората често правят такива застраховки… И ние няма за какво да се захванем. Все пак ми е любопитно какво мислите вие?
Поаро си спомни уплашеното изражение на госпожа Рендъл, начина, по който спомена за анонимните писма, и твърдението й, че не вярва на нищо, написано в тях. Припомни си убеждението й, че неговото разследване на случая с госпожа Макгинти е било само претекст.
Детективът каза:
— Мисля, че не само полицията е получавала анонимни писма.
— И на нея ли са й изпращали?
— Да, струва ми се. Когато се появих в Бродхини, тя си въобразяваше, че съм по следите на мъжа й и че случаят с Макгинти е само претекст. Да, и той така си мислеше… Това е обяснението! Именно доктор Рендъл се е опитал да ме блъсне върху релсите на влака онази нощ!
— Смятате, че ще се опита да очисти и тази жена ли?
— Смятам, че тя би постъпила умно, ако не направи застраховка за живота си в негова полза — сухо отвърна Поаро. — Но ако той знае, че го държим под око, сигурно ще прояви благоразумие.
— Ще направим, каквото можем. Ще държим под око нашия любезен доктор и ще му дадем да разбере това.
Поаро вдигна чашата си с бренди:
— За госпожа Оливър!
— Какво ви накара да се сетите за нея така внезапно?
— Женската интуиция — отвърна детективът.
За момент настъпи мълчание, после Спенс бавно изрече:
— Робин Апуърд пристига за процеса следващата седмица. Нали знаете, Поаро, не мога да не проявя съмнение…
Той го прекъсна ужасен:
— Mon Dieu! Да не искате да кажете, че сега се съмнявате във вината на Робин Апуърд? Само не казвайте, че искате да започнем всичко отначало!
Полицейският началник Спенс се ухили успокоително:
— Боже мой, не. Няма съмнение, че той е убиецът! — И добави: — Ама и вие веднага сте готов да подскочите!