Поаро спокойно каза:
— Ако приемем, че вашите предположения са верни, какво ще последва?
Мистър Барнс се почеса по носа.
— Те отново ще се опитат да го пипнат — каза той. — О, да, ще направят втори опит. Блънт сигурно си има хора, които се грижат за него, но те трябва да бъдат изключително внимателни. Не става дума за някой с пистолет, който да се крие в храсталака — няма да е толкова грубо. Кажете им да са нащрек с утвърдените хора — роднините, старите прислужници, помощника на аптекаря, който му приготвя лекарство, търговеца на вина, от когото купува портвайн. Премахването на Алистър Блънт струва много милиони и в отплата човек би получил нещо прекрасно — например хубав доход от четири хиляди годишно!
— Толкова много?
— Може би дори повече…
Поаро за миг остана в мълчание, после каза:
— Още отначало имах предвид Райли.
— Той е ирландец! ИРА?
— Не толкова това, колкото факта, че имаше следи по килима, нали разбирате, сякаш тялото е било влачено по него. Но ако Морли е бил убит от свой пациент, той щеше да го застреля в кабинета и нямаше да се налага да мести тялото му. Ето защо веднага заподозрях, че не са го убили в кабинета му, а в офиса — съседната врата. Което означава, че не го е застрелял пациент, а някой от къщата.
— Брилянтно — каза с възхищение мистър Барнс. Еркюл Поаро стана и му подаде ръка.
— Благодаря ви — каза той. — Помогнахте ми страшно много.
IV.
На път за вкъщи Поаро се отби в хотел Гленгъри Корт.
В резултат от това посещение той позвъни на Джап много рано на следващата сутрин.
— Bon jour, mon ami. Предварителното следствие е днес, нали?
— Да. Ще наминете ли?
— Не мисля.
— Предполагам, че наистина няма да си заслужава.
— Призовали ли сте за свидетелка мис Сейнсбъри Сийл?
— Прекрасната Мабел. Защо ли не го пише просто Мабела? Тези жени наистина ме изкарват от кожата ми! Не, не съм я призовал. Не е необходимо.
— Да сте се чували с нея?
— Не. Трябваше ли?
Еркюл Поаро каза:
— Просто питам. Може би ще ви е интересно да узнаете, че миналата вечер мис Сейнсбъри Сийл е излязла от хотел Гленгъри Корт малко преди вечеря и повече не се е върнала.
— Какво? Измъкнала се е?
— Това е едно вероятно обяснение.
— Но защо? Ами че тя си е напълно чиста. Съвсем искрена и извън всякакво подозрение. Телеграфирах за нея в Калкута — беше преди да науча за смъртта на Амбериотис, иначе не бих си направил труда — и снощи получих отговора. Абсолютно нищо подозрително. Там я познават от години и всичко, което разказа за себе ся, е вярно. Премълчала е само малко, за женитбата си. Омъжила се за някакъв индус, а после разбрала, че той вече има няколко други жени. Тогава си възвърнала моминското име и се заела с добри дела. Била много близка с мисионерите — преподавала дикция и помагала при любителски театрални представления. За мен тя е една ужасна жена, но категорично извън подозрение за съучастие в убийство. А сега вие казвате, че е избягала от нас! Не го проумявам. — Той замълча за миг, а след това колебливо продължи: — Може би просто й е дотегнало в този хотел? Лесно бих я разбрал.
Поаро каза:
— Багажът и все още е там. Не е взела със себе си нищо.
Джап изруга.
— Кога е излязла?
— Към седем без петнадесет.
— А хората от хотела?
— Много са разтревожени. Управителката изглеждаше доста притеснена.
— Защо не са се обадили в полицията?
— Защото, mon cher, ако допуснем, че една дама реши да пренощува извън хотела (жалкото и невероятно да ни се струва това за жена като мис Сейнсбъри Сийл) и при завръщането си открие, че е била повикана полицията, това ще предизвика нейния справедлив гняв. Въпросната управителка, мисис Харисън, се е обаждала в различни болници, за да провери дали не е станал нещастен случай. Тъкмо си мислела да уведоми полицията, когато аз пристигнах. Моето появяване й се стори като отговор на нейните молби. Заех се с нещата и обясних, че ще подиря помощта на един много дискретен полицейски служител.
— Дискретният полицейски служител е на вашите услуги, предполагам?
— Правилно предполагате.