Джап изпъшка:
— Добре. Ще се видим в хотел Гленгъри Корт веднага след предварителното следствие.
V.
Докато очакваха управителката, Джап мърмореше:
— За какво й е на тази жена да изчезва?
— Признавате ли, че въпросът е любопитен?
Нямаха време за повече.
Мис Харисън, собственичката на хотел Гленгъри Корт, беше вече при тях.
Мисис Харисън бе многословна и почти просълзена. Толкова много се притеснявала за мис Сейнсбъри Сийл. Какво ли би могло да й се случи? Тя бързо изброи всички възможни нещастия. Загуба на паметта, кръвоизлив, прегазване от автобус, грабеж и изнасилване…
Най-сетне тя реши да си поеме дъх и едва промълви:
— Толкова приятна жена… А и изглежда тук се чувствуваше толкова добре.
По молба на Джап тя ги съпроводи до скромната стая, заемана от изчезналата дама. Всичко беше чисто и подредено. Дрехите висяха в гардероба, спалното бельо беше сгънато на леглото, а в ъгъла бяха сложени двата обикновени куфара на мис Сейнсбъри Сийл. Под тоалетката имаше ред обувки — чифт удобни ботинки, два чифта доста безвкусни блестящи лачени обувки, украсени с кожени панделки, някакви съвсем нови семпли вечерни обувки от сатен и чифт мокасини. Поаро забеляза, че вечерните обувки са с един номер по-малки от дневните — факт, който можеше да се обясни с мазоли или със суетност. Запита се дали мис Сейнсбъри Сийл е намерила време да зашие втората тока на обувката си. Надяваше се да е така. Немарливостта в облеклото винаги го бе дразнила.
Джап беше зает с прегледа на няколко писма в чекмеджето на тоалетната масичка. Еркюл Поаро предпазливо отвори едно от чекмеджетата на скрина. Беше пълно с бельо. Той го затвори, мърморейки си, че мис Сейнсбъри Сийл явно е смятала носенето на вълна за много полезно, и отвори друго чекмедже, което беше пълно с чорапи.
Джап попита:
— Открихте ли нещо, Поаро?
Поаро тъжно отвърна, докато разглеждаше един чифт: — Десети номер, обикновена коприна, доста евтини.
— Не сме дошли за оценка на имуществото, стари приятелю. Тук има две писма от Индия, няколко разписки от благотворителни организации, никакви сметки. Нашата мис Сейнсбъри Сийл се оказва много достоен образ — рече Джап.
— Но с много лош вкус към облеклото си — тъжно допълни Поаро.
— Може да е смятала обличането за твърде светско занимание. — Джап си записваше някакъв адрес от едно старо писмо, с дата отпреди два месеца. — Тези хора може би знаят нещо за нея — каза той. — Живеят в Хампстед. Изглежда са били доста близки.
В хотел Гленгъри Корт не научиха нищо повече, освен неприятния факт, че на излизане мис Сейнсбъри Сийл въобще не изглеждала притеснена или разстроена и сякаш определено имала намерение да се върне, защото когато минала край нейната приятелка мис Болито във фоайето, тя извикала: „След вечеря ще ви покажа пасианса, за който ви разказвах.“
Нещо повече — в хотел Гленгъри Корт имаше обичай да се оставя съобщение в столовата, ако няма да присъстваш на вечеря. А мис Сейнсбъри Сийл не беше оставила такова. Следователно бе ясно, че тя е възнамерявала да се върне за вечеря, която се сервираше между седем и половина и осем и половина.
Само че не се беше върнала. Излязла на Кромуел Роуд и изчезнала.
Джап и Поаро се отбиха на адреса в Уест Хампстед, който бе написан върху намереното писмо.
Къщата беше спретната, а нейните обитатели — семейство Адамс — се оказаха приятни хора с много деца. Бяха живели дълги години в Индия и говореха с топлота за мис Сейнсбъри Сийл. Но не можеха да помогнат с нищо.
Не се бяха виждали с нея от около месец, всъщност след завръщането си от великденската ваканция. Тогава тя живеела в някакъв хотел около Ръсел Скуеър. Мис Адамс даде адреса му на Поаро, както и адреса на едни други приятели на мис Сейнсбъри Сийл от Индия, които живееха в Стретъм.
Но и на двете места Поаро и Джап удариха на камък. Наистина, мис Сейнсбъри Сийл бе отсядала в хотела, но там си спомняха за нея твърде слабо. Просто една приятна, тиха жена, която била живяла в чужбина. Хората от Стретъм също не можаха да помогнат. Не се бяха виждали с мис Сейнсбъри Сийл от февруари.
Оставаше възможността за нещастен случай, но скоро и тя отпадна. От никоя болница не съобщаваха за случай, сходен с даденото описание.
Мис Сейнсбъри Сийл беше просто изчезнала.