VI.
На следващата сутрин Поаро отиде в хотел Холбърн Палас и попита за мистър Хауърд Рейкс.
В този момент той не би се изненадал особено, ако научеше, че и мистър Хауърд Рейкс е излязъл една вечер и не се е върнал.
Казаха му обаче, че мистър Хауърд Рейкс все още е в хотела и в момента закусва.
Появата на Еркюл Поаро достави на мистър Рейкс съмнително удоволствие.
Макар да не изглеждаше толкова ужасен, колкото го бе запомнил Поаро, той бе все така застрашително намръщен — погледна към неканения си гост и каза недружелюбно:
— Какво има, по дяволите?
— Ако позволите?
Еркюл Поаро придърпа един стол от съседната маса.
— Не ми обръщайте внимание! Сядайте и се разполагайте! — рече мистър Рейкс.
Поаро с усмивка се възползва от разрешението.
Мистър Рейкс запита неучтиво:
— Е, какво искате?
— Помните ли ме, мистър Рейкс?
— През живота си не съм ви виждал.
— Грешите. Седяхме в една и съща стая най-малко пет минути преди не повече от три дни.
— Не мога да помня всички, с които се срещам по разни проклети празненства и сбирки.
— Не беше на празненство — каза Поаро. — Беше в чакалнята на зъболекарски кабинет.
В погледа на младежа проблесна някакво мигновено вълнение, което веднага угасна. Отношението му се промени. Вече не беше нетърпелив и небрежен. Внезапно стана войнствен. Погледна към Поаро и произнесе:
— Аха!
Поаро внимателно го разгледа, преди да отговори. Той със сигурност почувства, че младият мъж наистина е опасен. Изпито лице, агресивна челюст, фанатичен поглед. Беше облечен небрежно, даже дрипаво и се хранеше с лакома безгрижност, което Поаро сметна за доста показателно.
Той охарактеризира младия човек наум: „Това е вълк с идеали…“
Рейкс рязко попита:
— Какво, по дяволите, целите с това идване тук?
— Неприемливо ли е посещението ми за вас?
— Аз дори не зная кой сте.
— Моля за извинение.
Поаро сръчно извади кутийката с визитките си, изтегли една и я подаде през масата.
Върху изпитото лице на мистър Рейкс отново се появи онова неопределимо вълнение. Не беше страх — беше по-агресивно от страха. След това, съвсем безспорно, дойде гневът.
Той подхвърли обратно картичката.
— Ето значи кой сте вие! Чувал съм за вас.
— Не сте единствен — скромно вметна Еркюл Поаро.
— Вие сте частно ченге, нали? От скъпите. От тези, които хората наемат, когато парите нямат значение, когато си заслужава да платиш колкото и да е, само и само да си спасиш кожата!
— Ако не си изпиете кафето — каза Еркюл Поаро, — то ще изстине.
Говореше учтиво и авторитетно.
Рейкс го погледна.
— Кажете ми само що за птица сте?
— В тази страна кафето и без друго е лошо… — рече Поаро.
— Няма нужда да ми го казвате — охотно се съгласи мистър Рейкс.
— Но ако го оставите да изстине, става практически негодно за консумация.
Младежът се приведе напред.
— Към какво се стремите? Защо сте дошли тук?
Поаро сви рамене.
— За… за да ви видя.
— Така ли? — скептично изрече мистър Рейкс.
Очите му се присвиха.
— Ако търсите пари, сбъркали сте адреса! Хората като мен не могат да си купят това, което искат. По-добре се върнете при човека, който ви плаща!
Поаро каза с въздишка:
— Никой не ми плаща нищо… засега.
— Не ви вярвам — отвърна Рейкс.
— Истина е — каза Еркюл Поаро. — Губя голяма част от скъпоценното си време напълно безвъзмездно. Така да се каже — просто за да задоволя любопитството си.
— И сигурно просто сте задоволявали любопитството си онзи ден, в проклетия зъболекарски кабинет!
Поаро поклати глава и продума:
— Струва ми се, че пропускате най-обикновената причина, поради която човек може да се озове в чакалнята на зъболекаря, а именно — че чака да се погрижат за зъбите му.
— Така значи? — В гласа на мистър Рейкс се съдържаше пренебрежителна недоверчивост. — Чакали сте да ви прегледат зъбите?
— Точно така.
— Ще ми простите ли, ако ви кажа, че не ви вярвам?
— Мога ли тогава да ви попитам, мистър Рейкс, вие какво правехте там?
Мистър Рейкс внезапно се усмихна и отговори: